Така ми харесва
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-422-2
- Переводчик: Ива Найденова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Така ми харесва». Краткое содержание книги:
Блеър прелисти страниците, за да прочете още, но останалата част бе празна. Очевидно Ерик бе решил, че писането на дневник не е за него. Сърцето й заби силно, докато тя препрочиташе първата и единствена страница. Колко налудничаво бе, че Ерик ван дер Удсен, момче, което тя едва познаваше, беше уловил начина, по който тя се чувстваше през изминалите няколко седмици — напълно съвършено?
Тя стана и се приближи до семейната снимка със сребриста рамка върху шкафчето на Ерик. Семейство Ван дер Удсен се бяха излегнали някъде на плаж по бански, всички с потъмняла кожа, светлоруси коси, широки усмивки с бели зъби и огромни тъмносини очи. Блеър би казала, че Серена е на четиринадесет на снимката, защото все още имаше онзи бретон, който носеше в края на осми клас. Така че Ерик трябваше да е на седемнадесет. Обут в избелели от слънцето сини гащета за сърф, тялото му изглеждаше мускулесто и готово за действие, но красивото му лице бе леко измъчено, като че ли бе прекарал цялата нощ в пиянски запои или може би просто изглеждаше тъжен.
„Защо допреди не бях забелязала?“, Блеър се зачуди на себе си. Зад нея Серена шумолеше със страниците на „Плейбой“.
— Ерик има ли си гадже? — попита учудено Блеър на висок глас.
— Хайде сами да го попитаме. — Серена хвърли списанието на пода и се протегна до телефона, а на лицето й се появи палава усмивка. Тя имаше навика да занимава Ерик в „Браун“ поне три пъти седмично с мрънкането си за нейния любовен живот или липса на такъв, докато той се оплакваше от махмурлука си.
— Хей, перверзнико. Току-що прочетох противния ти „Плейбой“ с Деми Мур на плакат в средата. Не прилича на петдесетгодишна, а?
— И? — прозина се Ерик в отговор.
— Какъв щастливец си, че мама и татко не те развеждат вече по скучни благотворителни приеми?
— Какво има тази вечер?
— Утре вечер. Нещо свързано с изкуството във „Фрик“ — отговори Серена уморено. — Дори не си заслужава да си купувам нова рокля. Блеър и аз ще разменим дрехи, за да изглеждат новозакупени. Както и да е, тя иска да те пита нещо. — И тогава без предупреждение Серена хвърли слушалката на Блеър.
Тя я хвана и задържа в ръцете си.
— Здравей? — тя чу да казва Ерик и прилепи телефона до ухото си.
— Здравей. Аз съм Блеър. Ммм, ще остана в стаята ти. Дано не е проблем.
— Не. Хей, слушай, неотдавна сестра ми каза, че се притесняваш много за „Йейл“ и гадното интервю и всичко останало…
Очите на Блеър се ококориха от ужас. Прецаканото и интервю в „Йейл“ бе последното нещо, което Ерик трябваше да знае за нея. Ама и Серена беше една…
— А не трябва — продължи той. — Моето интервю в „Браун“ беше напълно объркано, а ме приеха рано. Знам, че си ас в тениса, товариш се с толкова благотворителни дейности, а Серена каза, че оценките и резултатите ти са просто изумителни. Така че да не ти пука, ясно?
— Добре — обеща Блеър колебливо. Нищо чудно, че Серена се обаждаше на брат си през цялото време. Той беше наистина най-готиното и сладко момче на земята!
— Е, ще идваш ли с нас в Сън Вали за ваканцията, или не? — попита той.
Блеър свали обувките си с токчета и размърда палците си, лакирани в червено. Тя хареса бодливото усещане от килима на Ерик под босите си крака.
— Предполагам, че ще отида на Хавайските острови със семейството си.
— Не, няма — Серена се намеси от леглото. — Тя няма да ходи там — развика се тя високо, та Ерик да я чуе. — Идва с нас в Сън Вали.
— Едва ли наистина искаш да отидеш на Хавайските острови, нали? — Ерик я попита от една страна нежно, но от друга — насмешливо. — Много по-добре ще е, ако дойдеш да караш ски с нас.
Блеър изучаваше лицето на Ерик на снимката. Винаги ли беше разговарял с нея толкова свободно, с глас, който казва: „знаеш, че ме искаш“? Тя винаги ли беше толкова неотзивчива? Представи си, че са се настанили пред камината в бара на хотела в Сън Вали. Тя щеше да играе Мерилин Монро в крайно оскъдна роля, облечена с потник от бяла заешка козина, любимия чифт дънки „Севън“ и апрески от агнешка кожа, които бе купила през януари и не беше обувала. Той щеше да бъде… Ърнест Хемингуей, мъжествен и изискан, облечен в един от онези тесни пуловери с цип при врата в морскосиньо, които сексапилните момчета от ски патрула винаги носят леко разкопчани. Те пиеха топло бренди и наблюдаваха сенките, отразени от пламъците, които блещукаха на лицата им, докато тя милваше здравите и топли мускули под ризата му.