Така ми харесва

— Няма проблем — каза Блеър, като се оглеждаше наоколо. В сравнение с цялото великолепие на останалата част от апартамента на Ван дер Удсен, стаята бе в безпорядък. Едно единично старинно подвижно легло бе сложено под двукрилите прозорци, които гледаха към Пето авеню, „Мет“ и Сентръл парк. До него имаше дълъг, нисък скрин, а на срещуположната стена имаше бюро и стол, и двете в същия цвят дърво като леглото. На пода имаше турски изтъкан килим в нюанси на морскосиньо и оранжево. Вратата на гардероба бе леко открехната и така Блеър успя да види част от старото тъмносиньо яке на Ерик, окачено на закачалка.

Блеър вдъхна миризмата на старото дърво в стаята. Идеята да спи в бърлогата на по-голямо от нея момче, което не познаваше много добре, й се стори странно вълнуваща.

— Ще имаш ли нещо против, ако си разопаковам нещата?

— Няма проблем, давай. — Серена седна на леглото и извади едно списание „Плейбой“ изпод матрака на Ерик, пуфкайки с перфектно правия си нос, докато го прелистваше.

И двете момичета схващаха прекалено добре какво в действителност правят момчетата, когато са сами в стаите си, за да се срамуват и пищят при вида на „Плейбой“.

Блеър извади чифт панталони от чантата си и отвори гардероба. До тъмносиньото яке висяха две бели ризи „Дж. Прес“ с оръфани яки и ръкавели, а до тях бе закачен един почти необличан черен смокинг „Хюго Бос“. Най-долу в гардероба имаше чифт разкъсани обувки за тенис „Стан Смит“, а до тях — кутия за обувки „Прада“.

Блеър погледна Серена, но приятелката й бе прекалено погълната от „Плейбой“. Тя коленичи, като се зачуди какъв ще да е тоя човек, дето оставя в гардероба обувки „Прада“. Черната кутия бе напрашена и когато тя отвори капака, не откри никакви обувки, а само една малка кафеникава тетрадка с кожена подвързия. Тя я взе внимателно и отвори на първа страница.