Летният рицар

– Има сили на правосъдието и извън света на смъртните. Достатъчно ви е да знаете, че искам справедливостта да възтържествува – каза тя. – Това е всичко.

– Хм, хм – казах аз, намръщвайки се. – Казахте, че от него е откраднато нещо. Какво?

– Сам ще откриете това.

Прибрах снимката обратно в плика и го оставих върху бюрото.

– Ще си помисля.

– Вие ще приемете това поръчение, магьоснико Дрезден – увери ме Маб.

Погледнах я намръщено и стиснах челюсти.

– Казах, че ще си помисля.

Котешките очи на Маб проблеснаха и тя се усмихна, показвайки снежнобелите си зъби. Извади от джоба на сакото си слънчеви очила.

– Не е ли учтиво да се изпрати клиентът до вратата?

Изгледах я навъсено, но станах и тръгнах към вратата; тежкият парфюм на кралицата на феите, наркотичният й мирис беше достатъчен, за да ме замае леко. Опитах се да не му обръщам внимание и да запазя навъсеното си изражение, отваряйки вратата с рязко движение.

– Още ли ви боли ръката? – попита тя.

– А вие как мислите?

Маб положи облечената си в ръкавица длан върху ранената ми ръка и внезапен мраз прободе раната ми като леден скалпел, после се плъзна нагоре по ръката ми и по-нататък – право към сърцето. Дъхът ми спря и почувствах как сърцето ми замря за една-две секунди, преди да заработи отново в същия ритъм. Изпъшках и се олюлях, и не паднах на земята само защото се облегнах на вратата.

– По дяволите – промърморих, опитвайки се да звуча спокойно. – Имахме сделка.

– Обещах да не ви наказвам, ако ми откажете, магьоснико. Съгласих се да не ви наказвам лично или чрез някой друг. – Маб се усмихна. – Но това не беше наказание, направих го просто за удоволствие.

Изсумтях.

– Това не увеличава вероятността да се заема с поръчението ви.

– Ще се заемете, емисарю – изрече Маб уверено. – Очаквайте да срещнете опонента си тази вечер.

– Какъв опонент?

– След като сте емисар на Зимата в тази история, Лятото също е намерило някой, който да представлява неговите интереси.

– Имам планове за тази вечер – изръмжах аз. – И не съм поел случая.

Маб свали очилата си и ме погледна с котешките си очи.

– Магьоснико, чували ли сте притчата за лисицата и скорпиона?

Поклатих глава, отклонявайки поглед встрани.

– Веднъж лисицата и скорпионът се приближили към една река – заразказва Маб тихо и спокойно. – Водата била дълбока. Скорпионът помолил лисицата да го пренесе от другата страна. „Нали няма да ме ужилиш?“, попитала лисицата. „Ако го направя, това ще означава да умрем и двамата“, отговорил скорпионът. Лисицата се съгласила и скорпионът се покатерил на гърба й. Лисицата заплувала, но когато стигнала до средата на реката, скорпионът я ужилил смъртоносно. „Глупако, обрече на смърт и двамата – изпъшкала лисицата. – Защо?“ „Защото съм скорпион. Такава ми е природата.“