Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)». Краткое содержание книги:
— Днес съм сам — каза Дик сприхаво. — Но утре може и да не съм. Тогава и аз ще сгъвам салфетки като баща ти и ще ръмжа презрително.
Франц замълча.
— Какво става с нашата пациентка? — запита той.
— Не знам.
— Би трябвало вече да знаеш.
— Харесва ми. Привлекателна е. Но какво искаш от мен — да я взема и отведа горе в царството на еделвайса?…
— Не, помислих си — щом пишеш научни трудове, може би имаш вече оформено мнение.
— … да й посветя живота си?
Франц извика на жена си, която беше в кухнята:
— Du lieber Gott! Bitte bringe ein Gias Bier.17
— Щом като трябва да видя Домлер, няма да пия повече.
— Смятаме, че е най-добре да си съставим план за действие. Изминаха вече четири седмици — момичето очевидно е влюбено в теб. Ако бяхме извън това заведение, не бихме се бъркали в тези неща, но тук, в клиниката, те ни засягат.
— Ще постъпя тъй, както каже доктор Домлер — съгласи се Дик.
Но той не вярваше доктор Домлер да допринесе за разрешаването на въпроса, неизвестната величина в случая беше самият той. Макар и не по своя воля, беше ставал, малко по малко, господар на положението. Това му напомняше за един момент от неговото детство, когато всички в къщата търсеха загубения ключ от килера със сребърните прибори; Дик знаеше къде го е скрил — под носните кърпички на майка си, в горното чекмедже, — наблюдаваше с философска невъзмутимост шетнята около себе си: изпита същото чувство, когато тръгнаха с Франц към кабинета на професор Домлер.
Професорът имаше красиво лице с дълги бакенбарди, напомнящо обрасла с асми веранда на хубава стара къща; това го обезоръжи. Дик познаваше и по-талантливи хора, но не беше виждал човек от тъй висока класа като Домлер.
Така мислеше и шест месеца по-късно, когато видя Домлер мъртъв, „верандата“ — помръкнала, лозниците на бакенбардите — допрени до твърдата колосана яка, многобройните драми, които се бяха разигравали пред него, оставили замръзнал образ в дръпнатите му очи, застинали под деликатните клепки…
— Добър ден, професоре. — Той застана мирно, сякаш отново се намираше в армията.
Професор Домлер сплете спокойните си пръсти. Франц му заговори като секретар или адютант, който очакваше висшестоящият да го пресече.
— Вече постигнахме нещо — каза Домлер меко. — Сега вие, доктор Дайвър, можете да ни помогнете най-добре.
Объркан, Дик призна:
— Самият аз не съм наясно.
— Личните ви преживявания не са моя работа — каза Домлер. — Но аз трябва да имам грижата да се сложи край на това тъй наречено „пренасочване на съзнанието“ — продължи той и изгледа малко иронично Франц, който по-късно се постара да не му остане длъжен. — Мис Никол е действително добре, но не е в състояние да преживее нещо, което в нейните очи може да вземе размерите на трагедия.
Франц понечи да каже нещо, но доктор Домлер му направи знак да замълчи.
— Давам си сметка, че положението ви е било трудно.
— Така е.
Професорът се облегна в креслото си, засмя се, изгледа ги с блесналите си малки и проницателни сиви очички и все още засмян, добави:
— Може би самият вие сте се увлекли.
Дик разбра, че го предизвикват, и също се засмя.
— Тя е хубаво момиче, а към красотата никой не остава равнодушен. Но аз нямам намерение…
Франц отново се опита да се намеси — Домлер повторно го прекъсна с въпрос, насочен без заобикалки към Дик:
— Смятате ли да заминете?
— Не мога да замина.
Доктор Домлер се обърна към Франц:
— Тогава трябва да накараме мис Уорън да замине.
— Както решите, че ще е най-добре, професор Домлер — съгласи се Дик. — Действително положението е деликатно.
Професор Домлер се надигна като инвалид, който се опира на патериците си.
— Но е положение, към което трябва да се подходи професионално — каза той гръмогласно и въпреки това спокойно.
17
За бога! Донеси една чаша бира (нем.). — Б.пр.