Американска нощ

Гласът й бе равен, монотонен, с лек северняшки акцент. Времето беше хубаво, слънцето осветяваше мъжа и голото му теме лъщеше.

Серве се върна при Берар.

— Не можем ли да се качим?

— Закрил е изхода към покрива и е застанал така, че да може да очисти всеки, който дойде от съседната сграда.

Серве вдигна рамене.

— Тая история изобщо не става за нищо.

— Зависи. Ако скочи, ще го пусна на първа страница.

Серве погледна нагоре. Мъжът не беше помръднал.

— Няма да скочи.

— Не се знае.

Серве направи няколко крачки встрани и незабелязано се приближи до съседната сграда, която бе само пететажна. Във входа нямаше никой, но Серве чу как някакъв мъж кашля нагоре по стълбите. Разви обектива на никона и го пъхна в джоба на шлифера си. Сложи самия апарат в другия джоб и тръгна по стълбите с празни ръце.

— Тук ли живеете?

— Да, господин полицай, на петия етаж.

— Не се доближавайте до прозорците, на покрива има някакъв луд.

— Да, зная. Ще внимавам. Благодаря, господин полицай.

Сетне се изкачи спокойно до петия етаж и спря на площадката. Полицаят стоеше съвсем безшумно и слушаше. Серве раздрънка ключовете си, после отвори и веднага затръшна вратата на тоалетните. Накрая застана, без да мърда. След известно време полицаят започна отново обиколката си из втория етаж.

Серве откри един изход с капак на тавана и окачена на стената стълба. Съблече шлифера, сглоби фотоапарата, увеси го на врата си и откачи стълбата. Чу се леко изскърцване и му се стори, че полицаят се качва и спира на третия етаж, където продължи да върви напред-назад. Много внимателно Серве облегна стълбата на стената и започна да се катери. Пречките не издадоха звук, но краищата на стълбата стържеха о стената. Когато стигна догоре, Серве опря ръце на капака и натисна с всичка сила. Капакът не мръдна, но отгоре се изсипа облак прахоляк и го заслепи. Опита пак и този път вече ръждясалата плоча се повдигна с остър метален звук. Серве се хвана за ръбовете на отвора и изскочи на покрива. Обърна се веднага, сграбчи стълбата и я издърпа отвън. Полицаят тичаше нагоре и вземаше по четири стъпала наведнъж. Серве пусна капака и се отдалечи.

Покривът на съседната сграда бе с два метра по-висок и той можеше да го достигне само ако се изкатери по един зид, покрит с мръсна мазилка. Серве подскочи, увисна за миг на ръце, сетне малко по малко издигна главата си. Мъжът стоеше с гръб към него, с разкрачени крака и карабина в ръка, зареял поглед в небето. Дори не бе помръднал. Момиченцето изглеждаше също тъй спокойно и унесено. Серве качи единия си крак на ръба на зида и се повдигна, при което никонът му чукна о камъка. Мъжът се обърна и насочи пушката към него.

— Няма страшно — извика Серве. — Не съм ченге.