Друговремец

– Е, какво има? – опитах се да звуча лековато. – Или ориста ми е твърде ужасяваща?

Госпожа Греъм вдигна питащ поглед и ме загледа замислено, но не пусна пръстите ми. Поклати глава и сви устни.

– О, не, скъпа. Тук не е начертана съдбата ти, а само зародишът ѝ. – Птицеподобното ѝ лице се обърна в полуанфас. – Линиите по дланта ти се променят, нали знаеш? В друг момент от живота ти може да са много по-различни.

– Не знаех. Мислех, че с каквито се родиш, с такива оставаш. – Потиснах желанието да отдръпна ръка. – Какъв е смисълът от четене по дланите тогава?

Не исках да звуча грубо, но това внимание ме смущаваше, особено след гадаенето на чаени листенца. Госпожа Греъм неочаквано се усмихна и затвори пръстите ми.

– Линиите на дланта ти показват какво си, скъпа. Затова се променят – или би трябвало. У някои не се променят никога – у клетниците, които никога не се променят. Но те са малцина. – Тя стисна леко свитата ми длан и я потупа. – Съмнява ме да си такава. Ръката ти вече показва много промени, като за толкова млад човек. Навярно заради Войната – промълви сякаш на себе си.

Отново се заинтригувах и отворих длан.

– Каква съм тогава според дланта си?

Госпожа Греъм се намръщи, но не посегна втори път към ръката ми.

– Не мога да река. Странно, повечето длани си приличат. Не, не казвам, че видиш ли една, все едно си видяла всички, но често има прилики. – Ненадейно тя се усмихна, разкривайки чистобели и очевадно фалшиви зъби.

После продължи:

– Така работи гадателят, знаеш. На църковния панаир всяка година гадая на чай и на ръка – е, поне преди го правех. Но Войната свърши и сигурно ще започна отново. Влиза в шат­рата някое момиче и ето ме мен, с тюрбан и пауново перо, назаем от господин Доналдсън, и “премяна с ориенталско великолепие“ – халатът на викария, цял в извезани пауни и жълт като пладнешко слънце, – и я оглеждам, като се преструвам, че ѝ гледам на ръка. Виждам, че деколтето на блузата ѝ стига до пъпа, усещам евтиния парфюм, обиците ѝ стигат до раменете... Не ми трябва кристално кълбо, за да предскажа, че до следващия панаир вече ще има дете. – Погледът ѝ палаво проб­лясваше. – Макар че, ако не виждаш пръстен, по-тактично би било първо да предскажеш сватба.

Засмяхме се.

– Значи изобщо не ги гледате в ръцете? Освен за пръстени?

Тя доби изненадан вид.

– О, разбира се, че ги гледам. Но обикновено знаеш какво ще видиш, още преди да погледнеш. Обикновено. – Кимна към дланта ми. – Но такива линии не съм виждала. Този голям палец – тя все пак се наведе леко напред и го докосна, – не би се променил много. Значи, че имаш силна воля и не обичаш да ти противоречат. – Тя ми смигна. – Но това и мъжът ти може да ти го каже. Както и това. – Посочи една месеста издатина в основата на палеца.