По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Дръпване.
Вратовръзката на Вебер започна да се разпаря с рязък звук. Той впери поглед в нея и неволно извика.
— О, Господи — разочаровано рече Пендъргаст. — Бриони? Не ми се вярва. Май са ви пробутали менте. Или и вие сте решили да минете тънко и сте ме излъгали за галантеристите си.
Дръпване.
Вратовръзката вече се беше разпрала наполовина в широкия край. С периферното си зрение Вебер видя, че долу се е събрала тълпа; хората сочеха нагоре, чуваха се далечни викове. Започна да му се вие свят. Паниката го изпълни целия.
Дръпване. Раздиране.
— Добре! — закрещя Вебер и задрапа със счупени пръсти към ръката на Пендъргаст. — Ще говоря.
— Гледайте да е по-бързо. Този евтин боклук няма да издържи още много.
— Тя… тя напуска страната довечера.
— Къде? Как?
— С частен самолет. От Форт Лодърдейл. Летище „Питърмарс“. В девет.
С едно последно брутално движение Пендъргаст издърпа Вебер в офиса му.
— Scheiβe! — извика Вебер, докато се свиваше на пода в зародишна поза, притиснал към гърдите си счупените си ръце. — Ами ако вратовръзката ми се беше скъсала?
Усмивката на мъжа просто изчезна. И Вебер изведнъж разбра — този човек беше толкова далеч на ръба, колкото можеше да бъде някой, без да е изгубил разсъдъка си.
Пендъргаст отстъпи крачка назад.
— Ако казвате истината и я спася без инциденти, не е нужно да се безпокоите, че ще ме видите отново. Но ако сте ме излъгали, ще ви направя второ посещение.
Докато се обръщаше към вратата, Пендъргаст спря. Разхлаби вратовръзката си, развърза я и я хвърли на Вебер.
— Ето това е нещо истинско. Запомнете какво казах за икономиите.
И с последна студена усмивка излезе.
Четирийсет и пет часа по-късно
Летище „Питърмарс“. За по-малко от шест часа Пендъргаст трябваше да измине над хиляда и сто километра.
Бърза проверка на местните летища показа, че няма удобни пътнически самолети или чартърни полети в последния момент. Налагаше се да измине пътя с кола.
Беше пристигнал в Атланта със самолет и бе взел такси от летището. Налагаше се да наеме кола. Намери агенция на няколко преки по Пийчтри и си избра чисто нов яркочервен, Мерцедес-Бенц“ SLS AMG. Подписа договор за зашеметяваща сума за еднопосочно пътуване до Маями с пълна застраховка.
Макар че пиковият час още не беше започнал, прословутият трафик на Атланта вече запушваше изходите към магистралата. Пендъргаст излезе на Б75, настъпи газта до дупка и мина през едно място, на което се провеждаше ремонт, като излезе в десния банкет. Както се беше надявал, пронизителният рев на свирепия двигател с мощност 563 коня привлече вниманието и помогна за разчистването на пътя. Пендъргаст се понесе по платното с почти сто и шейсет километра в час, докато не мина покрай ченгета с радар.
Отлично.
Щатски полицай излетя от прикритието си с надути сирени и включени лампи. Пендъргаст спря толкова бързо, че ченгето едва не се надъни в него. Още преди полицаят да успее да докладва номера на колата, Пендъргаст беше слязъл с вдигната високо значка и тръгна към полицейската кола, като правеше знак на ченгето да свали прозореца си.
Когато стигна колата, Пендъргаст напъха значката си вътре.
— Федерално бюро за разследване, Ню Йорк. Провеждам спешна мисия от първостепенна важност.
Полицаят премести поглед от Пендъргаст към значката, после към мерцедеса и обратно към Пендъргаст.
— Ъ-ъ-ъ, да, сър.
— Наложи се да импровизирам с колата. Слушайте ме внимателно. Пътувам към летище „Питърмарс“ до Форт Лодърдейл, по магистрали седемдесет и пета, десета и деветдесет и пета.
Полицаят се взираше в него и се мъчеше да запомни.
— Искам да се обадите и да ми осигурите бърз и свободен път. Никакви спирания. И никакъв ескорт, ще карам прекалено бързо. Колата ми донякъде се забелязва, така че не би трябвало да е проблем. Разбрахте ли?
— Да, сър. Но юрисдикцията ни е само в Джорджия.
— Нека началникът ви се обади на колегата си във Флорида.
— Но може би нюйоркският офис на ФБР…
— Както казах, случаят е спешен. Няма време. Просто го направете.
— Да, сър.
Пендъргаст се качи в колата си и остави стометрова следа от гуми, докато набере скорост — и остави и щатския полицай в облак синкав дим.
В четири следобед Пендъргаст мина покрай Макон и продължи направо на юг. Коли, пътни знаци и пейзаж прелитаха размазани покрай него. Изведнъж, докато излизаше от поредния завой, видя пред себе си редица червени светлини — два камиона пълзяха един до друг нагоре по склона; онзи отляво се опитваше да задмине другия, като пъплеше едва-едва и забавяше всички отзад — отвратителна постъпка на двулентов път.