Интервенция [bg]

Известно време никой не се обади. Всеки бе потънал в собствените си мисли, докато накрая Джак не наруши мълчанието.

— Ако случаят е такъв, какъвто казваш, вие двамата научно сте подкрепили по невнимание съществуването на божеството.

Шон и Сана се разсмяха весело, след което се прегърнаха, въпреки защитното облекло, което Сана бе навлякла върху себе си.

— Нашите статии се превръщат в класика още преди да са публикувани — избъбри Шон. След това се отдръпна от Сана. — Трябва да работя! Не съм сигурен, че съм в състояние да чакам да завърша трите свитъка. Никога досега не ми се е случвало три листа хартия да ме развълнуват до такава степен.

— Отивам да пусна още няколко проби, за да съм напълно сигурна в резултатите — обяви Сана.

— А докато вие правите това — изправи се Джак, — аз се насочвам към къщи, за да дам малко почивка на жена ми.

Всъщност, Джак имаше нещо по-особено на ум. Тази сутрин бе телефонирал на педиатъра онколог в „Мемориал“, за да попита дали може да заведе Джей Джей да му проверят нивото на антитела срещу мишия антиген.

— Поздравления! — извика Джак, докато отваряше вратата към коридора. Шон и Сана му помахаха в отговор. — Утре по кое време?

— Да кажем в десет — отвърна му Шон. — Тази вечер може да заформим малко празненство.

— Между другото — извика Джак, — не бих съобщил на Джеймс нищо за митохондриалната ДНК, докато не се потвърди.

— Така ще е най-добре — съгласи се Шон.

Джак тъкмо се канеше да затвори след себе си, когато му хрумна нещо и се върна в офиса при Шон. Видя Сана да се преоблича в средното помещение.

— Забравих за жената от Палестина, чиято ДНК съвпадаше така поразително — каза Джак. — Какво, по дяволите, трябва да означава това?

— Добър въпрос. — Шон се завъртя в стола си, стана и провря глава в стаята, в която се преобличаше Сана, за да я попита за мнението й.

— Сигурно е пряка родственица по майчина линия на жената в костницата — каза Сана. — Възможно е, тъй като времето за полуразпад на отделна нуклеарна мутация за митохондриална ДНК е две хиляди години. Така предполагам.

— Чу ли това? — обърна се Шон към Джак.

— Да. Интересно е, като си помислиш. Чудя се дали тя има представа, или дали изобщо някой има представа коя е била жената? Което на свой ред ме кара да се питам дали е била християнка, или мюсюлманка.

— Може би някой от нас трябва да се поразтърси — каза Шон, — макар да имам чувството, че колкото по-малко казваме на Сана, толкова по-добре.