Интервенция [bg]

— Не може да бъде! Това просто не може да бъде.

Внезапно тя скочи на крака и излезе на бегом от офиса. Шон и Джак се изненадаха от вида й. Тя произнесе задъхано:

— Невъзможното се е случило.

Джак се приближи до нея и взе принтираната страница от ръката й. Нямаше търпение да чуе обяснението.

— Това е митохондриалната ДНК последователност на жената в костницата — каза Сана, потупвайки листа с опакото на ръката си. — Съвършено същата последователност като на съвременна жена от Палестина — продължи тя, подавайки на Джак втората страница. — А тази последователност е митохондриалната последователност на Ева! — Тя подаде последната, трета страница на Джак. От вълнение не можеше да говори.

Джак погледна объркано листовете.

— Какво означава това „последователност на Ева“?

— Става въпрос за последователност, установена от компютър, работил седмици наред, за да определи общата ни прамайка — обясни Сана. — С други думи, това е последователността на първия ни прародител от женски пол, вземайки под внимание всяка човешка пермутация от нормалните шестнайсет хиляди и нещо базови двойки на човешката митохондриалната ДНК последователност.

— Това разбива всички статистики — каза Джак.

— Именно. Ето защо е невъзможно.

— Какво си мърморите там вие двамата? — попита Шон, приближавайки се.

Сана повтори обяснението, но Шон изсумтя презрително.

— Системата сигурно нещо се е объркала — предположи той.

— Не мисля така — възрази Сана. — Направила съм стотици, ако не и хиляди от тези митохондриални последователности. Досега нищо не се е обърквало. Защо ще се обърка точно сега?

— Имаш ли още от пробите от PSR-a? — попита Джак.

— Да — кимна тя.

— Защо не пуснеш още един цикъл?

— Идеята не е лоша.

— Почакай малко — спря я Шон с ръка. — Нека ви попитам нещо, а после ми кажете, че съм луд и ме пратете по дяволите. Става ли?

— Става — отговориха почти едновременно Джак и Сана.

— Хубаво. Има само един начин тази статистически невъзможна ситуация да е могла да се случи… — Той се поколеба, като местеше очи от единия към другия.

— Стига вече! Казвай! — възмути се Сана. Вече нямаше търпение.

— И двамата сме в слух — подкрепи я Джак. — Давай!

— Сигурни ли сте, че сте готови? — продължи да ги измъчва Шон за по-голям ефект.

— Отивам в лабораторията да пусна друга проба. — Сана се дръпна от плота, на който се беше облегнала.

— Чакай! — хвана я Шон за рамото. — Ще ти кажа, обещавам!

— Давам ти пет секунди да започнеш, иначе отивам да си гледам работата. — Сана му се ядоса. Нямаше да му позволи повече да я разиграва. Беше прекалено развълнувана.

— За секунда забравете жената от Палестина. Имаме две идентични проби: на прамайката Ева и на жената от костницата. Какво друго, освен еднаквата митохондриална ДНК ги прави подобни?