Красива мистерия [bg]

Всъщност брат Себастиен изглеждаше искрено заинтригуван.

— Съжалявам — отвърна Гамаш. — Не си давах сметка, че го правя на глас. Désolé.

Но главният инспектор изобщо не изглеждаше разкаян.

— Мисля, че е канадска народна песен — обади се брат Симон малко по-високо от обикновено.

— Така ли? Много симпатична мелодия.

— Всъщност, mon frére — каза Гамаш, без да обръща внимание на седналия до него брат Симон, който се разшава неспокойно и го сбута с коляно под масата, — това е песнопение. Заседнало ми е в главата. И не мога да го разкарам оттам.

— Никакво песнопение не е — побърза да се намеси брат Симон. — Той си мисли, че е такова, но аз се опитах да му обясня, че църковните песнопения са много по-прости.

— Каквото и да е, прекрасно е — каза брат Себастиен.

— Много по-добро от песента, която измести от главата ми. "Кемптаунската гонка".

— Кемптаунската гонка, пет мили дълга. Дуу-да, дуу-да — запя брат Себастиен. — Тази ли?

Всички погледи се преместиха от главния инспектор към новодошлия. За момент дори Гамаш остана безмълвен.

От устата на брат Себастиен глупавата стара песничка прозвуча като гениално творение. Написано от Моцарт, Хендел или Бетовен. Ако творбите на да Винчи можеха да се превърнат в музика, те биха звучали така.

— От зори до мрак, дуу-да — завърши брат Себастиен с усмивка.

Тези монаси, които пееха прекрасно в прослава на Бога, гледаха доминиканеца като същество от друг вид.

— Кой сте вие?

Въпроса зададе брат Антоан. Новият капелмайстор. Не прозвуча настоятелно, нито обвинително. Лицето и гласът му излъчваха нотка на удивление, която Гамаш за пръв път забелязваше.