Повест за истинския човек
- Автор: Полевой Борис Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирила Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за истинския човек». Краткое содержание книги:
Романът е преиздаван повече от 80 пъти в Русия, 49 пъти в бившите държави от СССР и 39 пъти в нерускоезични държави.
Прототип на героя в повестта е реалният исторически персонаж, летецът Алексей Мересиев.
Източник: http://ru.wikipedia.org/wiki/Повесть_о_настоящем_человеке
Всичко говореше за упоритостта и кръвопролитието на сраженията, за големите загуби и за величието на удържаната тук победа.
Двойните следи на танковите гъсеници бяха набраздили надлъж и нашир цялото широко пространство. Те водеха все по-нататък, навътре в немските позиции. Тия следи бяха много. Очите ги виждаха навсякъде, до самия хоризонт, сякаш по полето бе преминало, без да пробира пътя, огромно стадо някакви непознати животни. А веднага след отминалите танкове се движеха по пътищата, оставяйки след себе си забелязващи се отдалече сиви опашки от прах и както изглеждаше отгоре, се движеха твърде бавно безконечни колони от моторизирана артилерия, бензинови цистерни, грамадни фургони на ремонтни работилници, влачени от трактори, покрити с брезенти камиони. Когато изтребителят вземаше височина, всичко това приличаше на движението на мравки по пролетните мравчени пътища.
4
Потъвайки като в облаци в тези високо вдигнали се в тихия въздух опашки от прах, изтребителите преминаха покрай колоните до предните „вилиси“, на които вероятно пътуваше танковото началство. Небето над колоните бе свободно, а някъде в далечината върху мъгливия край на хоризонта вече се виждаха неравните пушеци на боя. Групата се върна назад и тръгна в колона, извивайки се в дълбокото небе. И в тоя момент на самата линия на хоризонта Алексей забеляза отначало една, после цял рояк ниско висящи над земята чертички. Немци! Те също летяха, като се придържаха близо до земята, и явно се насочваха към опашките от прах, които се виждаха отдалече над червеникавите буренясали ниви. Алексей инстинктивно се обърна. Придружаващият го вървеше след него, като спазваше съвсем малка дистанция. Летецът напрегна слух и някъде отдалече чу глас:
— Тук „Чайка 2“, Федотов, тук „Чайка 2“, Федотов. Внимание! След мене!
Във въздуха, където нервите на летеца са напрегнати до крайния предел, съществува такава дисциплина, че плановете на командира понякога се изпълняват дори преди той да е успял да завърши заповедта си. Докато някъде отдалеч между звъна и свистенето звучаха думите на нова команда, цялата група на двойки, но спазвайки общия стегнат ред, вече зави в обход на германците. Всичко се изостри до крайна степен — зрение, слух, мисъл. Алексей не виждаше нищо освен тия бързо нарастващи пред очите му чужди самолети, не чуваше нищо освен звъна и трясъка в наушниците на шлема, където трябваше да се чуе заповедта. Вместо заповедта той изведнъж чу съвсем ясно глас, който възбудено произнасяше на чужд език:
— Ахтунг! Ахтунг!… „Лафюнф“. Ахтунг!39 — викаше сигурно земният немски насочвач, като предупреждаваше своите самолети за опасността.
Прочутата немска въздушна дивизия обикновено, покриваше грижливо полесражението с, гъста мрежа от насочвачи и наблюдатели, които тя през нощта заедно с радиопредавателите своевременно пускаше с парашути в района на предполагаемите въздушни сражения.
И вече по-малко ясен, друг глас, пресипнал и сърдит, избоботи на немски:
— О, доннер веттер! Линкс „Лафюнф“! Линкс „Ла фюнф“!…40
В тоя глас между досадата се дочуваше и лошо скривана тревога.
— „Рихтхофен“, а се страхуваш от „лавочките“ — злорадо избъбра през зъби Мересиев, като гледаше приближаващия се към тях неприятелски строй и като чувствуваше в цялото си стегнато тяло весела лекота, обземащ го възторг, от който косите се изправят на главата.
Той разгледа врага. Бяха щурмови изтребители „фокевулф — 190“, силни, подвижни апарати, които току-що се бяха появили тогава във въоръжението и бяха наречени вече от съветските летци „фоки“.
Числено бяха два пъти повече. Те спазваха оня най-строг ред, с какъвто се отличаваха частите на дивизията „Рихтхофен“, вървяха, като стълбичка на двойки, разположени така, че всяка следваща защищаваше опашката на предната. Като се ползуваше от превъзходството си във височина, Федотов поведе групата си в атака. Алексей вече мислено си избра противника и без да губи от очи останалите, полетя към него, като се стараеше да го държи в кръстчето на мерника. Но някой изпревари Федотов. Нечия група на „якове“ премина от другата страна и стремително атакува немците отгоре — и така успешно, че изведнъж разби строя им. Във въздуха настъпи бъркотия. Двата строя се разпаднаха на отделно сражаващи се двойки и четворки. Изтребителите се стараеха да пресекат противника със струите на картечните изстрели, да преминат зад опашките, да атакуват отстрани.
39
Внимание! Внимание! … „Ла-5“. Внимание! Б. пр.
40
Гръм и мълнии: Вляво „Ла-5“. Вляво „Ла-5“. Б. пр.