Повест за истинския човек

Алексей Петрович разказа и за семейните си работи и аз се радвам, че ще допиша в това отношение щастлив край на повестта си. След войната се оженил за любимата девойка и им се родил син Виктор. От Камишин пристигнала в Москва при Мересиев старата му майка и сега живее при тях, радва се на щастието на децата си и бави мъничкия Мересиев. И това щастливо семейство живее сега в Москва, продължава дейно да се труди, жъне плодовете на победата, за която всеки негов член бе направил през дните на войната всичко, което можеше, според силите си.

А сега името на главния герой на „Повестта“ често се среща във вестниците. Съветският офицер, който бе показал такъв чуден пример на смелост и воля за борба с врага, посегнал на свещената съветска земя, стана пламенен борец за мир в целия свят. Трудещите се от Будапеща и Прага, от Париж и Лондон, от Берлин и Варшава са го виждали неведнъж на многолюдни събрания и митинги. Чудната съдба на тоя съветски боец е позната далеч зад границите на родината му. Благородното искане за мир е особено убедително в устата на оногова, който толкова героично понесе най-тежките изпитания на войната.

Син на своя силен и свободолюбив народ, Алексей Мересиев се бори за мир със същата страст, упоритост и вяра в победата, с каквато се сражаваше и побеждаваше враговете.

Така самият живот продължи тая повест, която написах в чужбина, за Алексей Мересиев, за истинския, съветски човек.