Последният жив [Last Man Standing - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният жив [Last Man Standing - bg]». Краткое содержание книги:
Експлозивен психологически трилър, невероятно напрежение, смайваща развръзка.
Дейвид Балдачи във върхова форма!
— Не ми е ясно как може една засада да накърни общественото доверие в системата. Напротив, тя би трябвало да предизвика само съчувствие.
— За съжаление такъв е животът. Нека да ви обясня какви са последиците от тази засада. Първо, с унищожаването на една част от нашите елитни сили престъпните елементи повярваха, че ние сме уязвими на всички нива. Второ, инцидентът бе раздухан в пресата до такава степен, с такъв клеветнически и подстрекателски тон, че общественото доверие в нашата институция вече е сериозно накърнено и дори законодателите в конгреса, които би трябвало да разбират повече от тези работи, вече ни гледат с подозрение. И накрая, духът на нашите служители е достигнал най-ниската си точка в цялата история на Бюрото. Както се казва, с един куршум не два, а три заека.
— Разбирам — предпазливо каза Клеър.
— Така че колкото по-скоро разрешим този проблем, колкото по-скоро разберем какво точно се е случило, толкова по-бързо ще се оправят нещата. Не допускам, че искате престъпниците в тази страна да си мислят, че могат да се гаврят с честните хора.
— Сигурна съм, че това няма да се случи.
— А, сигурна сте значи? — Той я изгледа раздразнено. — Само че аз, дето уж съм вътре в нещата, не споделям вашата убеденост.
При тези думи Клеър усети как я побиха студени тръпки. Той я потупа по рамото.
— И така, какво можете да ми кажете за Уеб Лондон по ваше усмотрение, без да нарушите професионалната си етика?
Клеър започна да говори бавно и с видимо отвращение; цялата ситуация й беше във висша степен неприятна.
— Той има някои личностни проблеми. Мисля, че те са се зародили още в детството му, както впрочем често се случва. В онази уличка той просто е блокирал, замръзнал е на място. Сигурна съм, че същото е казал и на следователите от ФБР. — Тя го погледна за потвърждение, но Уинтърс не се хвана.
— Продължавайте — каза просто той.
Клеър описа в подробности всичко, което Уеб бе чул и видял в тъмната уличка, включително изреченото от Кевин Уестбрук, последвалата парализа и как той накрая бе успял да я победи.
— Да, Лондон наистина излезе победител — отбеляза Уинтърс. — Той се просна по очи малко преди дулата да почнат да стрелят, след което стана и си тръгна невредим.
— Уверявам ви, той изпитва страхотна вина, че единствен е останал жив.
— Пада му се да е гузен.
— Ако си мислите, че изведнъж го е дострашало, лъжете се. Уеб е един от най-храбрите мъже, които познавам. Прекалено е храбър, дори, бих казала, безразсъден.
— Не мисля, че го е дострашало. И най-върлият му враг не може да упрекне Уеб Лондон в малодушие.
Тя го погледна изненадана.
— Тогава?
— Има и по-лоши неща от малодушието — каза той. — Например измяната.
— Професионалната ми преценка е, че Уеб не може да бъде предател. Блокирането му се дължи на дълбоко вкоренени личностни проблеми, произтичащи от преживяно трудно детство, с които той до ден-днешен се бори.
— Разбирам. Значи мястото му не е в отряда. Или въобще в Бюрото.
Изведнъж Клеър усети как самата тя замръзва. Какво направих?
— Не съм казвала такова нещо.
— Не вие, докторе, аз го казах.
Както й бяха обещали, те я закараха обратно в гаража. Докато слизаше от колата, Бък Уинтърс се пресегна и я хвана за ръката. Клеър инстинктивно се опита да се изскубне.
— Аз, разбира се, не мога да ви заповядам да не казвате на Уеб за тази наша среща. Мога само да ви помоля. В момента тече вътрешно разследване, резултатите от което ще предизвикат безпрецедентни трусове в Бюрото. Така че ви умолявам, като почтен гражданин, да запазите разговора ни в тайна.
— Не мога да ви го обещая. Освен това имам пълно доверие на Уеб.
— Сигурно. Има защо да му се вярва. Знаете ли колко души е убил през живота си?
— Защо, това има ли някакво значение?
— Може би за роднините им има.
— Вие се опитвате да го изкарате престъпник. Предполагам, че ако е убивал хора, то е било в рамките на служебните му задължения, на работата, която вие сте му възложили.
— Аз пък си казвам, че всичко зависи от гледната точка. — Той пусна ръката й. — Сигурен съм, че двамата с вас ще се срещаме още.
Когато тръгнаха за вечерята, Романо ходеше някак странно. Били го бе качил на кон и той, уви, веднага бе паднал от седлото.
— Защо, по дяволите, не ми даде да го следвам с пикала? — мърмореше той. — Конете хич не ми понасят.
— Днес обиколих голяма част от имението — отвърна Уеб. — До много места не може да се стигне дори с джип.
— Ти не падна ли?
— Два пъти — излъга Уеб. Ако му кажа истината, само ще се наежи, помисли си той.