Последният жив [Last Man Standing - bg]

— Това ще ви помогне да преодолеете нерешителността си.

— Откъде се взе този документ и защо аз не знам нищо за него?

— Нововъведение в системата.

— Това е грубо нарушение на лекарската тайна.

— Не е, защото пациентът доброволно се е отказал от правото си на нея.

Клеър прочете документа извънредно внимателно, без да бърза, докато накрая Уинтърс започна нетърпеливо да сумти. Тя му го подаде.

— Добре, а сега ми покажете някакъв документ за самоличност.

— Моля?

— Тук пише, че мога да разкривам определена информация пред Джон Уинтърс, директор на ВОБ. За вас знам само, че се возите в лимузина и твърдите, че се казвате Джон Уинтърс.

— Мисля, че моят сътрудник ви се представи.

— Така е. Но вие още не сте.

Уинтърс се усмихна, извади служебната си карта и я подаде на Клеър. Тя я разгледа най-внимателно, като демонстративно не бързаше и изобщо правеше всичко възможно, за да му покаже колко й неприятно и как няма никакво намерение да му улеснява живота.

— И така, да поговорим за Уеб Лондон. — Той отново се отпусна назад върху кожената облегалка.

— Той дойде при мен, защото в момента О’Банън отсъстваше. Сеансът беше много сполучлив и Уеб реши да се прехвърли при мен.

— Каква е диагнозата му?

— Засега не съм сигурна.

— Препоръчахте ли му някакво лечение?

— Още е рано за това — отвърна сухо тя. — Не съм поставила диагноза. Все едно да подложа някого на операция, без да съм му направила общ преглед.

— Извинете ме, но повечето куку-доктори… пардон, психиатри, които познавам, дават на пациента някакви таблетки, и толкова.

— В такъв случай аз не съм като повечето психиатри, които познавате.

— Можете ли да кажете какво се е случило с него в оня двор?

— Не мога.

— Не можете или не искате? — Той вдигна пълномощното на Уеб пред очите й. — Как предпочитате да стане: по лесния начин или по трудния?

— Тук пише също, че по свое усмотрение аз мога да откажа да споделя с вас каквато и да било информация или свои заключения, основаващи се на такава, ако според мен това може да навреди на пациента.

Уинтърс се премести на седалката до Клеър.

— Доктор Даниълс, знаете ли какво се е случило с Лондон в оня двор, или не?

— Да. Прочетох го във вестниците и после разговарях с Уеб по въпроса.

— Разбирате ли, тук не става въпрос за убийството на шестима агенти, колкото и да е ужасно то само по себе си. Въпросът опира до общественото доверие в самата система. Ако тук се появи и най-малкото съмнение, всичко останало отива по дяволите.