Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

Ето ви едно просто и типично съдебно дело. През 1941 г. в нашите бездействуващи войски, разположени в Монголия, оперативните чекистки отдели трябвало да проявяват активност и бдителност. Военният фелдшер Лозовски ревнува някаква жена от лейтенант Павел Чулпеньов и се сеща: Задава на Чулпеньов на четири очи три въпроса: 1. Защо според теб отстъпваме пред немците? (Чулпеньов: имат повече техника, пък и по-рано са мобилизирани. Лозовски: не, това е маньовър, ние ги прилъгваме.) 2. Вярваш ли в помощта на съюзниците? (Чулпеньов: вярвам, че ще ни помогнат, но не безкористно. Лозовски: ще ни излъжат, изобщо няма да ни помогнат.) 3. Защо Ворошилов е назначен да командува Северозападния фронт?

Чулпеньов му отговаря и забравя. А Лозовски написва донос. Извикват Чулпеньов в политотдела на дивизията и го изключват от комсомола: за пораженски настроения, за възхваляване на немската техника, за подценяване стратегията на нашето командуване. Повече от всички ораторствува комсомолският секретар Калягин (същият на Халхин Гол проявява пред Чулпеньов малодушие и сега му се пада удобен случай да се отърве завинаги от свидетеля).

Арест. Една-единствена очна ставка с Лозовски. Предишният им разговор не се обсъжда дори от следователя. Само един въпрос: познавате ли този човек? — Да. — Свидетелят да излезе. (Следователят се страхува, че обвинението може да отпадне.)117

Депресиран от едномесечното си пребиваване в ямата, Чулпеньов се изправя пред трибунала на 36 мотодивизия. Присъствуват: комисарят на дивизията Лебедев, началникът на политотдела Слесарев. Свидетелят Лозовски дори не е призован пред съда. (За да оформят обаче лъжливите показания, вече след съдебното заседание вземат подписа и на Лозовски, и на комисаря Серьогин.) Въпросите на съда: имали ли сте разговор с Лозовски? Какво ви е питал? Какво сте му отговорили? Чулпеньов простодушно обяснява, че все още не вижда своята вина. „Че малко ли хора разговарят?“ — наивно възкликва той. Съдът е отзивчив: „Кой именно? Назовете ги.“ Но Чулпеньов не спада към тяхната порода! Дават му последната дума. „Моля съдът още веднъж да провери моя патриотизъм, да ми възложи смъртно опасна задача!“ И, о, наивен юначага: „На мен и на този, който ме е оклеветил, на двамата заедно!“

Е, не, казано ни е да преследваме подобни рицарски прояви сред народа. Лозовски има за задача да изписва хапове на бойците, а Серьогин — да ги възпитава118.) Има ли значение дали ще умреш, или не? Важното е, че ние сме стояли на стража. Излизаме, изпушваме по цигара и се връщаме: десет години лагер и три без граждански права.

Подобни дела през войната надхвърлят десет във всяка дивизия (иначе ще е скъпичко да се издържа трибунал). А колко са всичко дивизиите — нека читателят пресметне сам.