Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Къде, по дяволите, се губиш?
— Реших да си почина няколко часа. Намирам се в центъра на Петдесет и седма улица и Пето Авеню.
— Е, почивката ти току-що свърши. Идвай тук.
— Какво е станало? — попита Сам и пъхна хубавата рокличка в ръцете на стреснатата продавачка, която случайно минаваше покрай нея.
— Ще ти кажа, когато дойдеш. Къде е онзи списък с обвинения срещу Валенте, който направи тази сутрин?
— На бюрото ми е. — Тя вече подтичваше навън. — След малко пристигам.
Петдесет и девета глава
Сам спря до бюрото си, колкото да прибере чантата си в шкафчето и да остави якето си на стола. После бързо се отправи към кабинета на Маккорд, а когато стигна, несигурно се спря на прага.
Мичъл стоеше зад бюрото си с гръб към нея, пъхнал ръце в джобовете на панталона си. Беше привел глава, сякаш гледаше екрана на компютъра си, ала мониторът бе тъмен.
Папката със записките й по ареста на Валенте за убийството лежеше разтворена на бюрото на лейтенанта, а коженото му яке бе окачено на облегалката на един от столовете — още един знак, че нещо не е наред.
Сам реши да прекъсне мислите му и тихо попита:
— Какво има?
— Затвори вратата — рязко отвърна той.
Сам я затвори и тревогата й нарасна. Маккорд никога не затваряше вратата на кабинета си, когато са сами вътре. Всички на третия етаж можеха да видят какво става в кабинета му, защото всички останали вратите бяха остъклени, а той беше наясно, че честите срещи с нея при затворена врата ще станат причина за много клюки и ще настроят детективите срещу Сам. Маккорд все още стоеше с гръб към нея, когато попита:
— Името Уилям Холмс говори ли ти нещо?
— Естествено. Нали той е жертвата на Валенте?
— Какво си спомняш от официалната информация, която си прочела за този случай?
Сам вече сериозно започваше да се плаши, понеже Маккорд така и не се обърна към нея, докато разговаряха.
— Жертвата, Уилям Холмс, е бил невъоръжен шестнайсетгодишен младеж с чисто досие. Двамата се скарали с Валенте в някаква уличка. Причината е неизвестна. При спречкването Майкъл Валенте — седемнайсетгодишен младеж с цял списък от престъпни прояви — застрелва Холмс с полуавтоматичен пистолет четирийсет и пети калибър. Патрулиращият полицай Дуейн Крейц чул изстрела и веднага се озовал на местопрестъплението, но Холмс починал, преди линейката да пристигне. Полицай Крейц арестувал Валенте.
— Продължавай — саркастично рече Маккорд, когато Сам замълча. — Искам да се уверя, че си прочела същите неща в документацията, които прочетох и аз.
— Протоколът от аутопсията посочва като причина за смъртта разкъсване на аортата от куршум четирийсет и пети калибър. Балистичната експертиза потвърждава, че изстрелът е произведен от незаконно притежавания полуавтоматичен пистолет четирийсет и пети калибър. Отпечатъците на Валенте са били по цялото оръжие. В кръвта и на двамата не са били открити наркотици или алкохол. — Тя отново спря и се зачуди какво ли още иска Маккорд, затова спомена единственото и най-очевидното, което й хрумна: — В съда Валенте е бил представляван от служебен защитник и се е признал за виновен. Съдията е взел предвид възрастта на Валенте, но въпреки всичко го е осъдил заради предишните му престъпления и заради хладнокръвното убийство на Уилям Холмс.
Едва сега лейтенантът се обърна и Сам потръпна от гневния блясък в сините му очи.
— Искаш ли да знаеш какво всъщност се е случило?
— Какво имаш предвид?
— Днес разговарях с Крейц. Сега е пенсионер и дави спомените си за добрите времена в полицията сам с бутилка „Джак Даниелс“. Когато пристигнах, той вече се беше натряскал и много се зарадва, че ще може да ми разкаже истината за убийството, извършено от Валенте, защото „ми е голям фен“. Изглежда, докладът му за смъртта на Холмс е бил леко подправен, защото така е искал капитанът му, а в „добрите стари времена“ ченгетата се поддържали и си правели такива услуги. Можеш ли да се сетиш кой е бил въпросният капитан?
Сам поклати глава.
— Уилям Труманти — изрече Маккорд. — А сега се сети коя е жертвата.
— Уилям Холмс.
— Уилям Труманти Холмс — подчерта той. Беше прекалено нервен и явно не му се седеше. Бавно разтри врата си и се наведе над бюрото си. — Холмс е единственото дете на сестрата на Уилям Труманти. Тъй като Труманти нямал други братя или сестри, Уилям Холмс бил последната издънка на малкото им семейство. Започна ли да схващаш картинката?
— Не още.
— Не, ама, разбира се, че не — язвително рече Мичъл и стисна зъби. — Ти не знаеш нищо за тези скапани „стари времена“. Позволи ми да ти обясня. Вече проверих някои неща повторно чрез друг пенсиониран полицай от времето на капитан Труманти. Ето какво е било спестено от доклада: Уилям Холмс е бил абсолютно леке и на няколко пъти е бил изправян пред съда заедно с приятелчето си Майкъл Валенте. Чичо му обаче опазил досието му чисто. Няколко пъти капитан Труманти, който по това време бил лейтенант Труманти, спасявал кожата и на младия Валенте.