Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Предишния ден й бе споменал, че възнамерявала разговаря с всеки служител на реда, който някога се бе срещал с Валенте или бе работил по негов случай. Сам бавно прокара пръст по списъка със срещите му за деня и се увери, че Мичъл вече е започнал с разговорите. След името на Дуейн Крейц, полицая, арестувал Валенте за убийство, Маккорд бе изписал много имена на полицаи и часове за срещи.
Двамата с него бяха изключително любопитни по отношение на убийството, което бе извършил Валенте. Причината бе, че това бе единственото престъпление на Валенте, когато той бе проявил насилие, а също така бе единственото съдебно дело, в което обвиненията срещу него бяха потвърдени. Сам разгледа целия списък със срещи за деня и разочаровано осъзна, че няма начин Маккорд да свърши преди пет и половина.
Недоволна, тя седна на стола му зад бюрото, отвори средното чекмедже и извади папката за Валенте. Записа някои неща, ала когато върна документите в чекмеджето, настроението й се влоши още повече.
Изправи се и огледа чистия му и подреден кабинет, прокара пръсти по гладката повърхност на бюрото, върху което Маккорд водеше записките си. Преди се беше шегувала със склонността му към ред и чистота, ала истината бе, че харесваше неговата организираност.
Бе израснала с шест по-големи братя и не можеше да мине през хола, без към нея да полети някоя възглавница, в повечето случаи няколко възглавници.
Братята й се бяха надпреварвали да установят кой от тях е най-отвратителен. Когато родителите им не си бяха у дома за вечеря, шестимата си устройваха състезания по оригване. И… о, Боже… състезания по пърдене!
Братята й често изритваха мръсните си маратонки насред антрето и на света нямаше място, което да смърди по-лошо от преддверието в дома им. А чорапите им бяха направо невероятни. Докато седяха и гледаха телевизия заедно, от миризмата от чорапите им й се гадеше. Оплака се от всичко това само веднъж, когато бе на осем години. На следващата сутрин се събуди и по възглавницата й бяха разпилени мръсни мъжки чорапи.
Бързо се научи да се преструва, че не забелязва някои неща, защото щом братята й разберяха, че нещо я дразни, нарочно го правеха.
Когато бе съвсем малка, те се отнасяха към нея като към говореща кукла. Често играеха бейзбол на поляната до дома им и тогава оставяха мъничката Саманта в края, за да се ориентират по нея къде се намира краят на игралното поле. Често, когато Брейн и Том се упражняваха да играят футбол, те просто я поставяха на мястото на вратаря и безмилостно запращаха топката по нея.
Братята й бяха готови да убият всекиго, който посмееше да я нарани, ала в същото време обичаха да я дразнят, да се заяждат с нея. Баща им смяташе, че момчета, които са талантливи спортисти, могат да бъдат мръсни и непослушни, ала човек не можеше да очаква нищо друго от мъж, чиито деца го наричаха „тренер“ вместо „татко“. Домашните помощници на семейството никога не се задържаха повече от година в дома им.
Майка им често се сърдеше на баща им за всичко, което позволяваше на момчетата, но понеже бе малцинство, никой не й обръщаше внимание, пък и тя обожаваше съпруга си, както и всичките си деца.
Спретнатостта на Мичъл й допадаше, осъзна Сам, когато на излизане от кабинета му хвърли последен поглед към бюрото му. Истината бе, че всичко у Мичъл Маккорд й допадаше. Дори прякорът му звучеше някак звънливо.
Когато се върна на бюрото си, Саманта осъзна, че е гладна и неспокойна и че има нужда да се поразходи. Работното време на полицаите обикновено започваше в осем сутринта и свършваше в четири следобед, но тримата с Шрадер и Уомак бяха оставали до късно вечер, а понякога идваха и през почивните дни. Сам вече знаеше, че и тази вечер ще работи до късно, след като Маккорд щеше да се върне едва към пет и половина. Беше си заслужила правото да си вземе няколко часа почивка.
Взе чантата си, облече се и реши да отиде в „Бергдорф“, където имаше разпродажба.
Погледна мобилния си телефон, за да се увери, че е включен, и го пъхна в чантата си. Маккорд беше предвидим, особено що се отнасяше до спазването на срещите, затова тя не се притесняваше, че той ще се върне в участъка преди пет и половина.
В три часа Саманта Литълтън тъкмо отиваше към една от пробните, за да облече красива къса рокля с цвят на боровинки, когато мобилният й телефон иззвъня. Тя извади телефона от чантичката си и с изненада видя служебния номер на Мак. Още повече се изненада, когато от слушалката прозвуча гневният му глас: