Сълзи от злато

Кралицата, която нервно потропваше с пръсти по облегалката на стола, смръщи вежди. Само на слепия би убягнала размяната на погледи между двамата. Елизабет не можа да схване тяхното дълбоко значение, тъй като съзнанието й беше ангажирано с инцидента. Обяснение тя щеше да търси по-късно. В този момент имаше да обсъжда други, много по-важни неща с този мъж:

— Вие може и да сте мошеник, но все пак се върнахте, както бяхте обещали.

— Точно така, Ваше Величество, и то с добри новини. Успях да проследя от Любек организаторите на заговора срещу вас. Карл Хилърт се намира в затвора на Нюгейт и очаква вашата присъда.

— Той призна ли си за убийството на моя шпионин? — попита Елизабет, изпълнена с очакване.

— Не, Ваше Величество, при това той не е онзи, който го е убил — отрече Максим. — Убиецът е един англичанин, чието име не ми е известно. Любовник е на една от вашите придворни дами.

— По дяволите, какво говорите вие? — извика кралицата. — Е, ще чуем какво ще кажат моите дами по този въпрос. Не бих търпяла такова позорно държание около себе си.

— Ние ще намерим мъжа — обеща Уолсигъм. — И ще го сложим във вериги.

— За съжаление той е същият, който държи затворен сър Рамзи. — поясни Максим.

— Тогава трябва да действаме много предпазливо. — Елизабет подпря брадата си на два тънки пръста и отправи поглед право към Максим. — Вие какво предлагате?

— Ако разпитате дамите си, Ваше Величество, мъжът би могъл да бъде предупреден, макар да смятам, че тази дама си няма представа, че е средство към целта.

— Ако това наистина е така, — подчерта кралицата — то тогава дамата само ще допринесе за изясняване на ситуацията.

— Имам друго предложение, Ваше Величество. Пуснете слух, който да вкара този мъж в капана — отговори Максим. — Всичко обаче трябва да стане много предпазливо и да изглежда така, сякаш мошеникът е получил съобщението съвсем случайно, тъй като разговорът е бил подслушан.

— И какъв слух трябва да бъде разпространен?

— Имам подозрение, че този, който отвлече сър Рамзи, го държи само заради съкровището, което той евентуално е скрил. Ако стигне до ушите му, че аз зная скривалището на златото, той ще ме потърси и ще ми предложи да освободи сър Рамзи срещу откуп.

— Мъжът ще се стреми да скрие самоличността си — подхвърли сър Френсис.

— Моята задача ще бъде да го разкрия — отвърна Максим.

— Няма ли вие самият да се изложите на опасност? — попита Елизабет.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да си спася кожата, Ваше Величество — обеща Максим с усмивка.

— Сигурно за вас не би имало по-голямо удовлетворение от това да отмъстите на човека, който ви причини нещастие — каза Елизабет замислено и след това кимна в знак на съгласие. — Изпълнете плана си.

— Аз ще се постарая историята да се разпространи сред моите придворни дами.

— А какво да правим с фон Рейн? — попита сър Френсис кралицата.

— Капитан фон Рейн? — вниманието на Максим веднага беше привлечено. — Какво се е случило?

— Фон Рейн и хората му са хвърлени в затвора в Нюгейт. — съобщи му сър Френсис. — Капитан Синклер каза, че той искал да откара войските на Парма в холандския подвоз и че се е забъркал в отвличането на госпожица Рамзи.