Испанска балада

— Има една такава тежка клетва, зная — заяви сега той на Йеуда. — По-рано вие често трябваше да я произнасяте и може би се показах твърде мек, като ви избавих от нея. Тебе не ще избавя!

Йеуда побледня. Чувал беше за жестоката борба, която бе трябвало да води навремето алхамата, за да бъде освободена от тази унизителна церемония; много пари беше платила тя за това. Изпита непоносима горчивина, че тъкмо него подлагаха сега на такова унижение.

— Не ме карай да полагам тази клетва, господарю — замоли той.

Упорството на евреина убеди краля, че е намерил подходящо средство, за да обвърже тоя хитрец.

— Пак ли искаш да се пазариш и да се изплъзваш? — викна му властно той. — Или ще ми се закълнеш с тая клетва, или ще кръстя детето още днес.

Намериха отнякъде старата формула. Не беше съвсем лесно да се избере подходящ човек, пред когото Йеуда да положи клетвата. Той трябваше да знае еврейски и да бъде надежден, да умее да мълчи. Алфонсо се обърна към капелана на своя замък, към същия свещеник, когото навремето беше запитал: „Що е грях?“

И тъй, ощастливен от доверието на краля, смутен от комичната и жестока церемония, все още младия; свещенослужител прие в присъствието на краля клетвата на неговия министър.

Дон Йеуда Ибн Езра трябваше да се закълне, че ще остави до завръщането на краля детето на доня Рахел в сегашното положение — нито верующе, нито неверующе, нито християнин, нито евреин. Йеуда трябваше да се закълне за това в бога, който със собствените си пръсти бе написал своите закони на каменните скрижали, който някога бе разрушил Содом и Гомор, който бе заповядал на земята да погълне Кора и неговата шайка, който бе удавил фараона с всичките му воини, коне и колесници. И съгласно формулата свещеникът му заповяда: