Обвинението
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Обвинението». Краткое содержание книги:
— Доктор Скарпета, капитан Марино — подхваща той. — Искам веднага да наблегна на очевидното. Всичко е строго поверително. Да ви призная, неприятно ми е изобщо да говоря за случилото се, но трябва да знаете с какво си имате работа. — Прует стисва зъби. — Мич Барбоса е… беше агент под прикритие на ФБР, провеждаше широкомащабно разследване тук, в този район, което сега, разбира се, ще прекратим — поне на първо време.
— Наркотици и оръжие — вметва Джей и мести поглед от Марино към мен.
24.
— И Интерпол ли се е включил в разследването?
Не проумявам какво търси тук Джей. Допреди някакъв си половин месец уж работеше във Франция.
— Е, би трябвало да знаете — казва Джей донякъде жлъчно, или може би само ми се струва. — Мъжът с неустановена самоличност, за когото отправихте запитване в Интерпол, онзи тип, дето е умрял в мотела по-нататък на шосето. Вече се досещаме кой е. И така, отговорът е — да, Интерпол също участва в разследването.
— Не знаех, че сме получили отговор от Интерпол — мъчи се Марино да е горе-долу любезен с Джей. — Да не би онзи от мотела да е издирван в цял свят престъпник?
— Да — потвърждава Джей. — Росо Матос, двайсет и осем годишен, родом от Колумбия. За последно е забелязан в Лос Анджелис. Известен е и с прякора Котарака, понеже се промъква неусетно, ако трябва да очисти някого. Специализирал се е в това. Наемен убиец е. Слави се с вкуса си към скъпите дрехи и автомобили и към младичките момчета. Сигурно трябва да говоря за него в минало време. — Джей млъква. Никой не казва нищо, само го поглеждаме. — Но проумяваме какво е търсел тук, във Вирджиния — допълва той.
— А каква операция провеждате вие? — обръща се Марино към Джилисън Макинтайър.
— Всичко започна преди четири месеца, когато някакъв карал с превишена скорост по шосе номер пет, на няколко километра оттук. Спрели го от пътната полиция в Джеймс Сити. — Тя поглежда към Станфийлд. — Проверили го в компютъра и се оказало, че има доста присъди. По една случайност полицаят забелязал и дръжката на дълга пушка, подала се изпод одеялото на задната седалка: „Калашников 90“ със заличен сериен номер. Лабораторията в Роквил успя да възстанови номера, така разбрахме, че пушката е дошла от Китай с редовна доставка до Ричмънд. Както знаете, „Калашников 90“ е доста разпространена разновидност на автомат „Калашников 47“, който на черно върви по един-два бона. Гангстерите си падат по автоматите „Калашников“, китайско производство, а те редовно се доставят по законен път, в надлежно обозначени сандъци, по всички пристанища на Ричмънд и Норфък. Има и автомати същата марка, внасяни контрабандно от Азия заедно с хероин в сандъци, на които пише какво ли не, като се почне от „Електроника“ и се стигне до „Персийски килими“.
Делово, с глас, в който само от време на време се долавя напрежение, Макинтайър описва престъпната мрежа на контрабандистите, обхванала не само районите на пристанищата и окръг Джеймс Сити, но и фирма за тежкотоварни превози, където Барбоса бил внедрен като шофьор, а самата тя — като негова приятелка. Той дори й бил уредил да почне работа в администрацията, където фалшифицирали товарителници и фактури, за да прикрият доходоносните далавери не само с наркотици и оръжие, но и с цигари, прекарвани от Вирджиния в Ню Йорк и на други места в североизточните щати. Част от оръжието се пласирало чрез местни черноборсаджии, но повечето се разпродавало под тезгяха по оръжейните изложения, каквито, както сме знаели, имало доста във Вирджиния.
— Как се казва фирмата за тежкотоварни превози? — пита Марино.
— „Овърланд“.
Той ме стрелва с очи. Прокарва пръсти през оредяващата си коса.
— Божичко! — казва на всички. — Точно там работи и мъжът на Бев Кифин. Божичко!
— Собственичката на мотел „Форт Джеймс“, пак тя се грижи и за поддръжката му — обяснява на другите Станфийлд.
— „Овърланд“ е голяма фирма и не всички са забъркани в далавери — бърза Прует да прояви обективност. — Затова е и толкова трудно. Самата фирма е законно регистрирана, повечето работещи в нея също са почтени хора. Можеш цял ден да претърсваш камионите и да не откриеш нищо. Има обаче дни, когато потегля камион, натоварен с хартиени изделия, с телевизионни приемници, с нещо друго, но се оказва, че вътре в сандъците има пушки и наркотици.