Пожарът
- Автор: Невил Катрин
- Серия: Осем #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пожарът». Краткое содержание книги:
Той се състоеше от изнесен напред щанд за канцеларски материали и център с копирни машини отзад. Това бе единственото място в района, разполагащо с достатъчно голям ксерокс, който да може да копира цяла първа страница на „Вашингтон Поуст“. Да не говорим за нарисувана с кръв схема на шахматна дъска от осемнайсети век.
За щастие Стюарт, управителят на копирния център, беше почитател на останките от храната, готвена в един точно определен четиризвезден баски ресторант. Беше почитател също на помощник-готвачката, която му ги носеше тайно всеки път, когато се удадеше случай, както и на дългокраката приятелка на помощник-готвачката, която можеше да го изпързаля яко с ролковите си кънки.
В Джорджтаун, както във всяко друго затворено племенно общество, на непознатите се гледаше с недоверие. Техните способности биваха източвани докрай, а след това ги захвърляха да гладуват по улиците, точно какъвто бе случаят с туристите отвън. Но сред местните, подобно на вътрешен кодекс на честта, действаше система от размяна на услуги, наречена „танто за танто“. Татко казваше, че в Русия наричали такива отношения блатные. Както и да е, ставаше дума за принципа на реципрочността.
В моя случай Стюарт уважаваше нуждата ми от поверителност. Когато нямаше никой друг наоколо, той ме оставяше сама да си снимам разни неща на голямата копирна машина, обикновено по поръчка на Родо. Освен това копирният център разполагаше с баня за служителите, която Стюарт ми позволяваше да ползвам. Голям плюс, като се има предвид импровизираният ми график днес.
Оставих Ним пред канцеларските материали да избере няколко твърди картонени цилиндрични кутии, скоч, самозалепващи се етикети и един малък телбод, всичките необходими за намисления от мен план. После си взех раницата, помахах на Стюарт, който в момента шумно снимаше някаква камара листа, влязох в банята и заключих вратата.
Извадих „Вашингтон Поуст“ от раницата, разтворих на пода първите страници, свалих анорака и го хванах обърнат наопаки, за да не се изсипе пухеният пълнеж. После с помощта на миниатюрната ножичка в швейцарското джобно ножче на Ним внимателно срязах конците на шева, направен от Вартан Азов.
Беше почти невъзможно да извадя рисунката, без да напълня цялото помещение с перушина, но в крайна сметка успях да изчистя парчето плат от полепналото по него и да го пъхна, без да го сгъвам, между страниците на вестника. После ги навих заедно на руло и ги пъхнах пак в раницата. Посъбрах перата от пода с малко влажна тоалетна хартия, хвърлих ги в тоалетната и пуснах водата.
Първи етап завършен.
Както се бяхме уговорили, с леко почукване по вратата Ним ми напомни, че е готов да се включи — етап номер две.
Отворих му. Той стоеше пред вратата на банята с найлонова торба, пълна с канцеларски принадлежности. Взех я от ръцете му, подадох му анорака, излязох и той зае моето място в банята.
Заключи се вътре, за да затвори подплатата на якето с телбод, а аз се отправих към копирните машини. Шумът беше оглушителен. За мен това бе добро дошло, така можех да се съсредоточа върху задачата си, без да се налага да си бъбря с някого.
Стюарт ми настрои голямата копирна машина и ме остави да се оправям нататък сама. Сложих първа страница на „Вашингтон Поуст“ върху стъклото и направих четири ясни копия. После прехвърлих страниците до мястото, където бе скрита рисунката на шахматната дъска. Тя бе по-широка от вестникарския формат и малко стърчеше извън страниците, които уж трябваше да я крият, но Стюарт беше в другия край на помещението и си вършеше работата, без да ми обръща внимание.
Сложих рисунката върху стъклото, покрита отгоре с поредната страница от вестника и също я копирах четири пъти. После за всеки случай направих и четири копия от вътрешната страница на вестника, където продължаваха материалите от първа страница. Приключих и сортирах направените копия в четири купчинки с еднакво съдържание — големите страници от вестника, а между тях — по едно копие от рисунката на шахматната дъска. Извадих от найлоновия плик картонените цилиндри, навих всяка купчинка копия на стегнато руло и се заех да ги напъхвам една по една в цилиндричните кутии.
В този момент врявата от другата копирна машина внезапно спря.
— Мътните го взели! Заседна лист — обади се Стюарт. — Алекс, би ли дошла за малко да подържиш това, моля те? В тази цял ден засядат листове, а техникът така и не се появи. Ще трябва да остана след работа да я почистя и сам да разбера какво не е наред.