Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
пет пъти в Новия завет се казва, че Исус е “обявен”, “проповядван”, “смятан” и “наричан” Син Божи. Има
обаче и деветдесет споменавания на израза “син човешки”, повечето от които в думите на самия Исус.
В гръцката Библия “син човешки” се изписва “huinos ho atropos” . Лингвистичните еквиваленти са:
на арамейски “bar nasha” и на иврит “ben adam” . И трите фрази означават просто “човек – човешко
същество”.
Както се пояснява в Лука 3:38, Адам бил първият, който трябвало да се нарича син Божи. А което е
по-важно за цялостната картина, в Библията някои заслужили личности често биват назовавани “чада
Божии”, като се започне с думите на Исус в Матей 5:9: “Блажени миротворците; защото те ще се нарекат
синове Божии”. Тук отново, както и по отношение на самия него, се използва формата “ще се нарекат”.
От казаното дотук следва, че изразът “Син Божи” относно Исус се употребява в образното и
символичното му значение, докато физическият произход на Исус от цар Давид в не един случай е
споменат като човешката реалност на неговото положение. Най-важното тук е, че целият Давидов род се
смята за “Божий”, а не само Исус. Тази предпоставка е заложена в II Царства 7:13-14, където “словото
Господне” за Давид гласи: “Той ще съгради дом на името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му
довека. Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син.”
****************************************
ІІ
ПРОЦЕСЪТ И РАЗПЯТИЕТО
В “Анали на Римската империя”, писана през I в. от сенатор Корнелий Тацит, се посочва, че мъж на
име Христос, създател на “пословично поквареното християнство”, бил разпънат на кръст от управителя на
Иудея по време на управлението на император Тиберий. Не са дадени никакви подробности по делото: не
споменава такива и Иосиф Флавий в своите трудове “Иудейски древности” и “Иудейски войни”. Новият
завет е единственият известен източник на информация за това отношение.
Така както е описан в евангелията, процесът срещу Исус едва ли би могъл да се нарече така, а
сценарият е пълен с двусмислици. Матей (26:57-59) казва: “А ония, които хванаха Исуса, заведоха Го при
Каиафа, пърносвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите [...]. А първосвещениците и стареите и
целия синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса”.
Дори всички тези свещеници, книжници и старейшини да са се събрали моментално в толкова ранен час,
не може да се пренебрегне факта, че това е било незаконно събиране, тъй като иудейският съвет не
заседавал нощем. В Лука 22:66 се посочва, че макар Исус да е отведен първо при Каиафа, Синедрионът се
събрал чак след разсъмване. Но дори и в този случай заседанието трябва да е било незаконно, понеже
забраната важи и за времето на Пасха.
В евангелията се казва, че Петър последвал Исус до къщата на първосвещеника Каиафа, където на три
пъти се отрекъл от учителя си, както последният бил предрекъл. Всички евангелия са единодушни, че след
това Каиафа предал Исус на римския управител Пилат Понтийски, чието присъствие улеснило
непосредствения разпит. Това се потвърждава в Иоан 18:28-31, макар че извежда на преден план още една
аномалия:
Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията, Беше заран; и те не влязоха в преторията, за
да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. Тогава излезе Пилат при тях и рече: В
какво обвинявате тоя Човек? Отговориха му и рекоха: Ако Той не беше злодеец, не щяхе
да ти Го предадем. А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите
му рекоха: нам не е позволено да убием никого.
Истината обаче е, че Синедрионът е имал пълното право при необходимост да осъжда престъпници и
прилага смъртно наказание. Също така евангелията твърдят, че Пилат им е предложил да отмени смъртната
присъда на Исус, тъй като е имало обичай управителят да освобождава по един затворник за Пасха. И това
не е вярно – никога не е съществувал подобен обичай.
Макар че зилотските апостоли Симон Лазар и Иуда Искариотски се споменават в събитията
непосредствено преди арестуването на Исус, очевидно за Тадей (третият от водачите на въстанието против
Пилат) не е казано нищо след Тайната вечеря. Но все пак той участва в събитията около процеса. Тадей е
бил представител на Алфеевите наследници и религиозен син на старейшината на общността. На иврит