Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
„Не е тук“ — помисли си Хари.
Три неща се случиха едновременно.
— Изключил си е… — подхвана Маккормак.
Хари съобрази, че като стои така на прага, е много лесна мишена.
Внезапно светът се взриви в дъжд от звезди и червени петна пред очите му.
Хари помнеше откъслеци от лекциите по бокс, които Ендрю му изнесе, докато пътуваха към Нимбин. Например: кроше, изпълнено от професионален боксьор, може без проблем да просне в безсъзнание човек без същата закалка. Движейки таза си, боксьорът използва силата на цялата горна половина от тялото си и придава на удара такава мощ, че мозъкът на противника му мигновено колабира. А ъперкът, попаднал точно в брадичката, те вдига от пода и те запраща право в страната на сънищата. Със стопроцентова гаранция. Перфектен десен прав от боксьор десняк също не ти оставя големи шансове да се задържиш изправен. И най-важното: не видиш ли летящия към теб удар, тялото ти не може да реагира и да се отмести. Дори и съвсем дребно движение с глава би смекчило значително пораженията. Това обяснява защо боксьори, претърпели нокаут, много рядко виждат решителния удар.
Единственото обяснение Хари да не изгуби съзнание навярно се криеше във факта, че мъжът замахна от лявата му страна. Понеже Хари стоеше на прага, онзи нямаше как да го удари в слепоочието — нещо фатално за изхода на двубоя според Ендрю. Понеже Хари държеше пистолет, насочен напред, мъжът бе лишен от възможността да му нанесе ефективно кроше или ъперкът. Десният прав също отпадна — така мъжът би се изправил пред оръжието. Оставаше му един-едничък изход — ляв прав — пренебрежително наречен от Ендрю „женски удар, годен само да раздразни или най-много да зашемети противника; безполезен при улични схватки“. Независимо от безпощадната присъда на Ендрю, този ляв прав запрати Хари към витата стълба, кръстът му се удари в парапета и той едва не се строполи.
Отвори очи. Още стоеше на краката си. В другия край на помещението се поклащаше отворена врата. Тууомба най-вероятно бе избягал оттам. Чу дрънчене: пистолетът му се търкаляше надолу по стълбата. Реши първо да вземе оръжието. Със самоубийствен скок Хари се хвърли надолу и ожули кожата на предмишниците и коленете си, но докопа пистолета, преди той да полети към дъното на двайсетметровата шахта. Изправи се на колене, изкашля се и установи, че е изгубил втори зъб, откакто дойде в тази проклета страна.
Стана и едва не припадна.
— Хари! — извика глас в ухото му.
Чу как някаква врата се отвори някъде под него и тичащи стъпки разклатиха стълбището. Хари се прицели във вратата отпред, пусна парапета, улучи очертанията ѝ, хукна, за да не падне напред, насочи се към вратата в другия край на помещението, почти уцели отвора и се олюля в сумрака с чувството, че си е изкълчил рамото.
— Тууомба! — изкрещя той на вятъра.
Огледа се. Пред него се простираше градът, зад него — Пирмонт Бридж. Намираше се на покрива на Аквариума. Наложи се да се хване за горната част на противопожарната стълба, за да не го събори бурята. Водата в пристанището се пенеше. Във въздуха се усещаше вкус на солени пръски. Под себе си Хари видя как тъмна фигура се спуска по стълбата. Силуетът спря и се озърна. Вляво стоеше полицейска кола с мигащи светлини. Отпред, зад ограда, се намираха двата резервоара, които излизаха от Аквариума.
— Тууомба! — изрева Хари и се опита да вдигне пистолета. Рамото упорито отказваше да се подчини и Хари изкрещя от болка и гняв.
Фигурата слезе, притича до оградата и започна да се катери нагоре. Хари схвана намерението му: да се вмъкне в резервоара, да излезе отзад и да преплува до пристана отсреща. Хари по-скоро се изтътрузи по противопожарната стълба, отколкото слезе. Атакува оградата, все едно искаше да я събори, прескочи я с помощта на здравата си ръка и се приземи шумно на цимента отвъд.
— Докладвай, Хари!
Издърпа слушалката от ухото си и хукна към резервоара. Вратата зееше отворена. Хари нахълта и се просна на колене. Под сводестия таван лежеше заграден участък от пристанището на Сидни, окъпан от светещи лампички над целия басейн. Над басейна минаваше тесен понтонен мост, а малко по-нататък тичаше Тууомба. Облечен в черен пуловер с висока яка и черни панталони, той бягаше грациозно, съобразявайки се с малката ширина на нестабилния мост.
— Тууомба! — извика за трети път Хари. — Хари съм. Ще стрелям!
Политна напред — не от омаломощение, а защото не успя да си повдигне ръката. Прицели се в тъмната фигура и дръпна спусъка.