По залез
- Автор: Бракен Александра
- Серия: Тъмна дарба #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1891-8
- Переводчик: Вера Чубар
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По залез». Краткое содержание книги:
– Три неща – информира ме той. – Първо, готов съм.
– Това, за което говорихме ли? – попитах го аз.
Той ми подаде черна флашка на верижка, която иначе висеше около врата му.
– Единственото, което ми остава, е да открия по-малък размер, за да мога да я изработя така, че да я вмъкна в рамки за очила.
– Ти си най-добрият! – казах и го мислех напълно искрено. Нико бе нашият човек не само защото имаше да доказва нещо.
Той се изчерви леко, явно смутен от похвалата, а след това драстично сниши гласа си.
– Второто нещо – другото нещо, за което говорихме.
– Говорили сме за много неща – напомних му аз.
Нико кликна няколко пъти върху екрана и докара вече познатата страница за вписване в сървъра.
– Някой е изпратил нещо ли? Отново?
– Един имейл, преди два дни, в нощта, когато тръгнахте към Оазис. Адресът е на един от нашите лаптопи, който си беше в тази стая – продължи той. – Отишъл е на адрес, който в момента някой изтрива.
– Може някой да се е свързал с Разпространение? – попитах, без да се стремя да прикривам горчивината в гласа си.
Той повдигна рамене.
– Обикновено най-простото обяснение се оказва правилното.
Очите ми се присвиха леко.
– Но ти не вярваш в това, нали?
– Ами... съмнително е. От това, което Лиъм обясни, останах с впечатлението, че са влезли в контакт с Разпространение само на живо, така че не мога да знам кой би се опитвал да им изпраща файлове сега, както и защо. Това тук грабна вниманието ми, тъй като е съвсем обикновено съобщение. Мислиш ли, че може да е бил Коул?
– Ще го попитам – обещах аз. – Не знам как се свързва с доведения си баща.
– По принцип този начин е доста безопасен – потвърди одобрително Нико. – А Лиъм и другите не са крили действията си, когато снощи изпратиха материала до медиите.
– Толкова бързо ли смогнаха да го обработят? – попитах с равен тон аз. – Пресата разпространила ли е части от него?
– Ами... това е третото нещо – той кликна върху някаква папка на десктопа си и отвори още един прозорец. – Вече всичко е свалено от мрежата. Цензорите на Грей затвориха основните новинарски сайтове, докато те не свалиха материала, но снимките и клипчето се появяват върху стотици месидж бордове, както и в няколко от флаш сайтовете, които Разпространение поддържа в мрежата. Разпространяват стотици версии на един и същи сайт с различни имена на домейна и ключови думи, които са вкарани в кодировката им, така че поне един от тях да се отвори в зависимост от думите, които хората изписват. Направих скрийншотове на всичко, на което попаднах – в случай че пожелаеше да го видиш.
Той отвори скрийншота на началната страница на CNN като пример. Материалът на нея не само че беше на челно място, но я заемаше половината: колаж от снимки на външността на лагера, излизащите от спалните деца, чиито лица бяха прикрити. Гърбовете ни, докато тичахме по коридора в онези последни моменти, отправяйки се към вратата. Най-голямата снимка бе запечатала стената и дузината червени следи от ръце по нея. Ако някой просто преглеждаше набързо, можеше да реши, че са кървави. Заглавието, под което бе публикувано всичко, гласеше:
НИКАКЪВ ОАЗИС: ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ КЪМ „РЕХАБИЛИТАЦИОНЕН“ ЛАГЕР.
– Освен това бяха разпространили и този клип – добави Нико. В момента, в който се зареди, от първия кадър вече знаех точно какво ще видя.
Не можех да зърна лицето си – Алис бе снимала всичко зад мен, за да успее да хване излизащите от спалните деца.
– Името ми е... – аудиозаписът изпиука, за да не се чуе как се казвам
– и аз съм една от вас. Всички ние тук сме като вас, като изключим жената с фотоапарата. Искаме да ви освободим. Ще ви закараме на безопасно място. Но трябва да действаме бързо. Колкото може по-бързо, и то без да наранявате себе си или някого около вас. Последвайте ги... Бързо, бързо, бързо. Става ли?
Вкопчих се в ръба на бюрото така силно, че Нико се облегна назад, докато казваше:
– Да разбирам ли, че никой не те е попитал, преди да използва този материал?
– Никой – почувствах го като нещо лично. Сякаш се бяха изсмели в лицето ми. Остатъкът от видеото представляваше снимки, събрани заедно без определен ред: агентите на СОП със запушена уста и завързани крайници, едър план на униформите им, екипировка с военни знаци – добър избор, – за да се опитат да му придадат допълнителна достоверност.