Обвинена в убийство

— Но Трей не е оставил Били Джийн на мира, така ли?

— Не, не я остави.

— И вие решихте да го убиете?

— Да.

— И въпросния ден отивате в дома му и го заварвате с Били Джийн.

— Да — каза Пийт с глух глас.

— Как влязохте в къщата?

— По задното стълбище откъм плажа се качих на терасата. Вратата на спалнята беше отворена.

— И го сварихте да прави секс с дъщеря ви?

Пийт бе видимо разстроен.

— Бяха в гардеробната.

— И вие какво направихте?

— Отидох в кухнята.

— Да търсите нож?

— Да.

— Подпряхте ли се на кухненския плот?

— Не си спомням.

— Отпечатъци от дланите ви са открити върху плота.

— Значи съм се подпрял.

— Взехте ли нож?

— Не.

— Защо?

— Не можех да го направя.

— И после?

— После се върнах в спалнята, Трей и детето тъкмо излизаха от гардеробната. Аз го сграбчих и го запратих към стената.

— Трей какво каза?

— Нищо не можа да каже, защото го цапардосах с юмрук в устата.

— Щяхте ли да го убиете, ако Били Джийн не ви беше спряла?

— Може би.

— Във всеки случай сте имали намерение да го направите, така ли?

Очите на Пийт се насълзиха.

— Да, щях да го убия, дяволите да го вземат!

— Само защото е спал със седемнайсетгодишната ви дъщеря?

— Не!

— А защо тогава?

— Защото й даваше кокаин.

Скот не бе очаквал такъв отговор и за момент загуби ума и дума от изумление. В залата настана мъртва тишина. Съдебните заседатели мълчаха. Мълчеше съдийката, мълчеше обвинението, публиката по скамейките не издаваше звук.

— Нима? Мистър Пъкет, Трей… е давал на дъщеря ви… кокаин?

Пийт обърса очи с ръкава си. Няколко от съдебните заседатели също се просълзиха. Сега Пийт Пъкет не беше познатият грубиян и побойник, а един страдащ баща с разбито сърце.

— Що за човек трябва да си, за да направиш такова нещо? Що за изверг зарибява с кокаин седемнайсетгодишно дете? Всеки път, когато бяха заедно, той й е давал да смърка и сега тя не може да се откаже, иска още и още. Ти какво би направил, ако някой възрастен мъж даде кокаин на дъщерите ти?

Бих го убил, помисли си Скот.

— Моята Били Джийн… тя е добро момиче, опитвам се да я отгледам и да й дам прилично възпитание, но откакто почина майка й… не знам как да й обясня нещата от живота. Едно момиче на нейната възраст има нужда от майка, от жена, с която да си говорят за мъже, за момчета. Докато аз разбирам само от голф и лов. Откакто майка й си отиде, се лутам… и двамата се лутаме…

Пийт Пъкет зарови лице в едрите си шепи и захлипа. Съдийката обяви петнайсет минути почивка.