Обвинена в убийство
- Автор: Хименес Марк
- Серия: Скот Фени #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978954769-2428
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обвинена в убийство». Краткое содержание книги:
Гъската кимна.
— Въпросния понеделник взехме самолета от Остин.
— Били Джийн беше ли с вас?
— Не, тя си остана в Остин.
— Защо?
— Пийт каза, че не се чувствала добре.
— И така, в понеделник пристигате в Орландо и после?
— Във вторник Пийт тренира, в сряда бяха квалификационните срещи.
— А какво беше настроението му?
— Гадно. Нещо го човъркаше отвътре, но не му се говореше по въпроса.
— По кое време започна турнирът в четвъртък?
— В осем сутринта.
— А кога приключи първият раунд?
— Около обяд.
— Как игра Пийт?
— Като с две леви ръце. И една дупка не уцели. Не можеше да се съсредоточи.
— Това необичайно ли беше за него?
— Ами да! Пийт понякога печели, понякога губи, но да му липсва концентрация, както на този ден, не се е случвало никога.
— И какво направихте после?
— Отлетяхме за Остин.
— Още след първия раунд? Защо?
— Пийт беше попълнил грешно точките си за две дупки на картата. Това означава автоматична дисквалификация.
— Защо го е направил?
— Нали ви казах? Не беше на себе си този ден. Ужасно беше разсеян.
— От какво?
— Не казваше. Но според мен понеже Били Джийн не беше с нас. Тревожеше се за нея.
— Двамата заедно ли пътувахте за Остин?
— Не. Пийт взе друг полет.
— Значи за последно сте видели Пийт в Орландо, когато си е тръгвал за летището?
— Да.
— А кога се видяхте отново?
— Следващата неделя. Той ме взе от дома с караваната, за да заминем за турнира в Хюстън.
— Имате ли впечатления, че Пийт е сприхав и избухлив по време на турнир?
— Ооо, и още как!
— Много ли е зле?
— Направо е ужасно. Ако можеше да се владее, щеше да е спечелил поне дузина турнири. Но ако някой му е крив, хвърля стика и налита на бой. Повярвай ми, стой далеч от Пийт Пъкет, когато му кипне…
— Кое да му кипне?
— Ъхъ, няма значение. Казах достатъчно.
— Мистър Долтън, според вас Пийт ли е убил Трей Ролинс?
— Не ми е споделял такова нещо.
— Нямам повече въпроси.
Окръжният прокурор стана от мястото си.
— Мистър Долтън, били сте личен асистент на Трей Ролинс в продължение на две години. За това време той казвал ли ви е някога, че смята да се жени за Ребека Фени?
— Не. Никога.
През кратката почивка до масата на защитата се приближи Ханк Ковалски.
— Скот, знаеш ли нещо за някакъв човек, паднал от прозореца на една тоалетна тук, в съдебната палата?
— Ъъъ… не. Нищо не знам. Добре ли е?
— Откарали са го с линейка, целият бил натрошен.
— Ами като паднеш от втория етаж, нищо чудно. Ханк се усмихна дяволито.
— Не съм казвал, че от тоалетната на втория етаж…
47
Били Джийн Пъкет беше облечена с джинси, маратонки и тениска. Русата й коса беше опъната назад и вързана на конска опашка. Беше хубавичко седемнайсетгодишно момиче с ясносини очи, зачервени от плач.
— Мис Пъкет — започна Скот, — имате ли нещо против да се обръщам към вас с „Били Джийн“?
— Защо да имам, това е името ми.
— Били Джийн, колко време имахте връзка с Трей Ролинс, преди да бъде убит?
— Около три седмици.
— Обичахте ли го?
— Да.
— Трей казвал ли е, че ви обича?
— Да.
— Баща ви ли уби Трей?
— Не.
— Сигурна ли сте?
— Да.
— Пътувахте ли с личната си кола от Остин до Галвестън на четвърти юни тази година, четвъртък?
— Не.
— Били Джийн, знаем, че сте били в Галвестън. Имаме свидетел, който може да ви разпознае и да потвърди, че ви е видял в жилището на Трей въпросния ден следобед. Разполагаме също така с пръстови отпечатъци на баща ви, снети от кухненския плот в дома на Трей, които доказват, че и той е бил в къщата. Можете сега да кажете истината на съдебните заседатели или впоследствие да докажем, че лъжете, и да бъдете подведена под съдебна отговорност за лъжесвидетелство. Как предпочитате?
Сълзите й рукнаха. Крехките й рамене се затресоха от плач. Скот изпита жалост към Били Джийн, която бе още дете. Но беше длъжен да я разпита.
— Да.
— „Да“ какво? Да, пътували сте от Остин за Галвестън с колата си същия ден?
— Да.
— Защо?
— За да се видя с Трей.
— И видяхте ли се?
— Да.
— Къде?
— В дома му край плажа.
— По кое време пристигнахте там?
— Около един.
— Двамата с Трей сами ли бяхте?
— Да.
— Къде беше Ребека Фени?
— По магазините в Хюстън. Трей й беше дал пари, за да я разкара.
— С Трей правихте ли секс този ден?