Незаключената врата

— Жалко — искрено се огорчи той, — днес исках да отида на черква.

— Че иди, какъв е проблемът?

— Ами ти?

— Ще се прибера, какво толкова.

— Не, аз не искам така — възрази Виктор. — Искам да остана с теб. Хайде да отидем заедно, да се разходим, там мястото е много красиво. И между другото, има доста добро заведение с маси на тротоара. Ще поседим, ще вечеряме. После аз ще вляза в храма, а ти ще ме почакаш навън, ще пиеш кафе с твоите любими пасти.

— Добре. — Юля помръдна крехките си раменца, което на нейния език на жестовете означаваше недоумение. — Само че аз не разбирам защо трябва да отиваме толкова далеч. Близо до твоя блок има много черкви, влез в коя да е, помоли се, запали свещ. Или имаш някаква работа точно в този храм?

Въпросът не се хареса на Виктор. Ето вече трети ден той се вглеждаше внимателно в новата си приятелка, опитвайки се да открие в поведението й признаци, говорещи, че тяхната среща и запознанство не са били случайни. Понякога му се струваше, че някаква реплика на Юля я издава тотално, и сърцето му се свиваше, но само след секунда тя произнасяше думи, които говореха за обратното. Онази среща с Руслан стана в неделя, днес е вече сряда, а той така и не бе разбрал каква е Юля. Подставена ли е или не? Най-лесно би било да провокира скарване и да се раздели с момичето завинаги, като така се отърве от възможен съгледвач. Но Виктор не можеше да го направи. Не му стигаха сили да се откаже от нейното гъвкаво горещо тяло, от ярките й тъмни очи, които го пронизваха до дъно в най-вълнуващите моменти, от нейните прохладни гладки коси, които приятно освежаваха пламналата му гръд. Измъчваха го подозрения и същевременно страстно я желаеше.

А въпросът на Юля, на пръв поглед съвсем обикновен и напълно оправдан, не му хареса, защото изборът на храма наистина беше обусловен не от религиозни, а от делови съображения. В този храм ходи Гелик Ремис. И то ходи всеки ден, когато е в Москва. Ако някой трябва да го намери, достатъчно е да застане на пост край черквата и Гелик непременно ще мине оттам. Сутрин, следобед или вечер — но непременно ще се появи.

— В този храм има една икона… Добре, няма да те натоварвам, ти си далече от тези неща, и бездруго не ги разбираш. С една дума, веднъж в месеца ходя там и паля свещ точно пред тази икона. Тя носи късмет. Отдавна съм забелязал: отида ли в храма, постоя ли пред иконата, най-близките няколко сделки минават добре. Тия дни очаквам една голяма сделка, май ще успея да продам един апартамент, с който се занимаваме вече три години — ужасно скъп, никой не иска да го купи. Е, та сега се появи купувач и ако сделката не се провали, аз ще спечеля добри пари. Затова днес непременно трябва да отида при иконата, разбра ли?