Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Това — в прекия смисъл на думата. Защото Саша вече усещаше неясно вълнение в главата си. А и дяволската бутилка призивно се раздвояваше в огледалното дъно на минибара. Хайде, да кажем, че лично за него тя не е нищо. А на тия двама философи, които сега се опитват да превърнат абстрактните Шурочкини емоции в конкретни разумни предложения и които разбират, че нищо разумно няма да излезе, бутилката като че ли ще дойде съвсем на място. За да не изкушава съдбата и да не нарушава собствените си планове, като начало Саша мина в другата стая, при телефона, за да може по-нататък в зависимост от обстоятелствата да предприеме следващата стъпка.
Телефонът на Яковлев даваше непрекъснато заето, разбра го след пет непрекъснати пиукания. Тогава Турецки се обади в приемната на Фьодоров, за да кажат на Володя по вътрешния да затвори телефона. И там заето. Какво става при тях, пожар ли има? Докато размишляваше, телефонът на Грязнов зазвъня, но се обади Денис — вдигна втората слушалка.
— Чичо Саша, вас търсят! — извика той иззад стената.
— Браво, Турецки! — чу раздразнения глас на Володя. — От един час не мога да се свържа с теб.
— Нищо не разбирам, аз ти звъня и също дава заето… А, разбрах. — Турецки съвсем забрави Денис, а той, естествено, си има собствени интереси. — Денис! Ти ли беше захапал слушалката?
— Аз, чичо Саша — обади се племенникът. — Ако може да го освободите по-бързо, имам още един спешен разговор.
Ето как растат децата!
— Е, какво става при теб? — попита Саша, а в устата си веднага усети някакъв възкисел вкус, сякаш е облизал медена паричка.
— Много зле, Саша — отвърна мрачно Яковлев. — Отново пълен провал. Изпревариха ни!
— Откриха ли го?! — само успя да извика Турецки.
— И то много дръзко. Измъкнаха го направо под носа ни…
12.
След разговора с Турецки Яковлев беше уверен, че изплашеният до смърт Червоненко ще си стои вкъщи и няма да показва носа си, но се смая, като научи от жена му, че преди един час Сеня е отишъл до магазина и още го няма. Володя започна да се безпокои и попита защо е тръгнал. Стопанката само махна с ръка: там, на хълма, има и кръчма, сигурно се е отбил да изпие една бира, понеже каква работа ще работи сега, щом вече няма кола. И все в този дух. Но в сърдития тон на съпругата на Червоненко Володя откри явното недоволство от намесата на властите и в частност на милицията в живота й. Не, тя не размахваше юмруци, но и не пропусна да заяви ядно, че докато Семьон си работел спокойно на братовата кола, при тях всичко било спокойно. А като го помъкнали по милицията, че и го накарали да рисува нещо, веднага се изсипват нещастията: ту открадват чистачките на колата, ту източват през нощта бензина, а сега… На това място тя не се сдържа и занарежда с глас: убиха Игорка, братчето ми!
Яковлев вече знаеше всичко това, затова остави до входа един дежурен, а сам тръгна с дежурната кола към „магазина“ на хълма. Естествено, имаше снимка на свидетеля Семьон Червоненко и за такова опитно ченге като Володя намирането на човека не представляваше трудност. Търговският комплекс заемаше голяма площ. Тук имаше супермаркет, бар, бюро за вещи под наем, няколко ателиета — часовникарско, за ремонт на обувки, мебели и така нататък. На част от втория етаж бе разположен вечерен ресторант, който през деня е обикновена кръчма с отвратителна кухня и високи цени. Вероятно за тази публика не важи световният закон за конкуренцията.
След като обходи всички заведения и никъде не намери Червоненко, минавайки отново покрай входа на кръчмата, Яковлев изведнъж чу разговор, който веднага го накара да застане нащрек. Двама пияници, изглежда, от помощния персонал, обсъждаха къде рижият удари онзи. Но като забелязаха интереса на майора от милицията, веднага се разделиха. Разтревоженият Яковлев се върна в бара, където вече беше, и като мина между масите с рибни отпадъци, отиде на бара. Извика с пръст младежа с циганска физиономия, който миеше на чешмата половинлитрови буркани, заменили на определен етап от развитието на държавата уважаваните от народа стъклени халби, пъхна под носа му удостоверението си и попита тихо: