Контролен изстрел

Турецки разбираше, че е съвсем излишно да казва всичко това сега на Шура. Защото зациклянето на едно място също е едно от характерните качества, по-точно резултати — макар не най-приятни — от социалистическото възпитание. А още по-точно — начин на мислене.

По принцип на Саша вече всичко му беше ясно и той можеше да си заминава по работата, без да навлиза в по-нататъшна дискусия.

Докато се отдаваше на ясните си и възвишени мисли, в компанията нещо стана, но Саша не включи веднага. Шура беше започнала да дава примери за разногласията между братята, с други думи, ударила го е на спомени от грешната си младост. Господи, всички отдавна знаеха, че в биографията й на героиня има момент, когато тя се поддава на девическото си студентско чувство и грубо казано, бута на пикливия Матюша. След като се възползва от случая и си свършва грубата работа, макар поради младостта да е приятно, след известно време той изчезва зад граница. Добре, ражда се Кирка. На Шурочка един син й е малко и тя се жени за бъдещия генерал-лейтенант от КГБ, а тогава само Толя Марчук. Той вече не използва случая, а тържествено изпълнява съпружеските си задължения, след което на бял свят скоро се появява Олег. Днес Шура, неживяла с бъдещия генерал и три години, може да е напълно удовлетворена: самата тя стана генерал и не й пука за пагоните на някогашния й мъж. Всичко това бе отдавна известно и с най-различни подробности, които преминаваха както в шегите на самата стопанка на положението, така и в спомените на Константин Дмитриевич. Напълно е възможно и той някога да е чукал на вратата на това грандиозно изделие на природата, наречено Александра Ивановна. Но защо говорим всичко това?!

Синовете пораснаха, „отракаха се“ до такава степен, че охотно ги взеха във висшите политически сфери. За какво да спорим сега? Генералът чичо Толя, според личното мнение на Турецки, се отнасяше много добре както към родния си син, така и към заварения, който не осинови официално изключително заради Шурините капризи. И на какво отгоре е взела да се самобичува? Е, дърлят се момчетата, може би точно в това се проявяват рецидивите на духовното и физическото им израстване, максимализмът им по отношение един към друг, семейната надпревара за лидерство.

И ако в този смисъл Саша все пак е прав, няма какво да леят сълзи. Но въпреки това трябва малко да натрие носа на Олежка. Така си реши, използвайки правото на По-голям Брат. Бог му е свидетел — Турецки се смяташе за справедлив човек, особено по отношение на близките. От разказа на Шурочка колко й е било трудно да се отдаде на единия или другия, а после да раздели майчинските чувства между по-голямото и по-малкото момче, да смята единия за късметлия, а другия, извинете, не много — от този дамски, пардон, маразъм на Саша малко му призляваше. Защото познаваше, обичаше и помнеше двете момчета от малки, те израснаха пред очите му, той ги учеше да живеят. Играеха с него футбол — мигар това е малко?! И Шурочка, която уж не обичаше достатъчно единия, за другия все пак на инат си оставаше генералшата, а не майката, която колегите обичат и наричат помежду си „майчицата началник“. На този свят никои пагони, дори златните не добавят към човешкото естество повече, отколкото му е отредено от Бога.