Самозащита [bg]

Тръгнахме надолу по улицата, между разделените като кутийки входове на къщите. Тук-там самотна палма развяваше листа в небето при повея на бриза. По-голямата част от улицата беше гола и гореща, независимо че бе късен следобед.

Когато приближихме ъгъла, Силвестър спря и се облегна на един уличен стълб. Край нас мина жена с кафява кожа, облечена в рокля на кафяви цветя. Няколко малки деца я следваха като козлета след майка си, смееха се и говореха на испански.

— Идват тук — каза Силвестър, — работят за мизерно заплащане, дори не искат да научат английски. Що не напишете за това?

Потупа празния джоб на ризата си и ме изгледа изпитателно.

— Пушите ли?

Поклатих отрицателно глава.

— Така и предполагах. Е, за кое убийство искате да ви говоря?

— Значи в „Приключенски кът“ са станали и други убийства?

— Може би.

— Може би?

— Не беше „Риц“ — но вие знаете що за място е било, прав ли съм?

— Що за място?

— Свърталище на проститутки. Противно място — трудни момичета. Работех там, защото бях принуден. През деня поправях водостоци, а това е несигурна работа — знаете какво искам да кажа, нали? Когато е дъждовно, получаваш повиквания за ремонт на улуци и кърпене на дупките по покрива, а когато водата влиза в стаите през касите на прозорците, хората надават вой на недоволство. „Помогнете ми, помогнете!“ Няма дъжд — и хората забравят за покрива, улуците и прозорците. Не е ли глупаво?

— В мотела сте работели нощем?

— Да.

— Неприятно място.

— Ужасно място. Собствениците не го управляваха кадърно — караха я през пръсти.

— „Адвент Груп“.

Погледна ме неразбиращо.

— Момчетата от Невада. Така пишеше в първата статия по случая.

— Да, точно така — Рино, Невада. Оттам ми изпращаха чековете. Голяма досада, защото можех да ги осребря едва пет дни след получаването им. Пълна глупост.

— Става въпрос за убийството на мъж на име Феликс Барнард, частен детектив. Бивш. В статията пише, че вие сте намерили трупа.

— Да, да, спомням си. Възрастен мъж, без долни гащи, държеше си чепа в ръка. — Поклати глава: — Да, наистина беше неприятна картина. Беше застрелян в лицето.

Прокара език по напуканите си устни.

— Какво друго си спомняте за това убийство?

— Това е всичко. Повръщаше ми се, когато го открих, исках да напусна работата в мотела. И без това работех прекалено много. Сутрин ставах в пет, прибирах се у дома, опитвах се да поспя няколко часа, преди да изляза да чистя улуци. Имах четири деца, бях добър баща. Купувах им различни неща. Най-добрите обувки. В гимназията синовете ми ходеха с обувки „Флоренсхайм“, никакви кецове и маратонки.