Самозащита [bg]

— Публикациите за съвременните убийства плашат хората. Обаче в разказите за стари престъпления читателите откриват романтизъм — знам, аз също го считам за абсурдно. Но скоро започнах работа, не мога да споря с шефа. Както и да е, благодаря ви.

— А пари има ли в тази работа? — попита по-слабият. — За хората, които се съгласят да разговарят с вас?

— Ами не ми е разрешено да плащам за интервюта, но ако информацията е съществена… — Свих рамене.

Двамата се спогледаха, после единият постави плочка домино.

— Мистър Силвестър разказвал ли ви е нещо за въпросния неразкрит случай? — попитах аз.

Спогледаха се повторно.

— Колко ще платите? — попита дебелият.

Колко ли имах в портфейла си? Вероятно около сто долара.

— Наистина не би трябвало да плащам. Освен ако информацията действително е от важно значение.

Едрият близна края на цигарата.

— Колко, ако успея да ви намеря мистър Силвестър?

— Двайсет гущера.

Изсумтя презрително, изсмя се и поклати глава.

— Това, че ще го намерите, не означава нищо. Какво ще ми гарантира, че ще се съгласи да разговаря с мен?

Пак се изсмя:

— Ако му платиш, ще се съгласи, мой човек. Той обича парите. — Огледа моя „Севил“. — Какъв е, модел седемдесет и осма ли?

— Седемдесет и девета.

— Вестникът не ти ли плаща достатъчно, за да му купиш нови гуми?

— Както вече споменах, скоро започнах.

— Четиридесет гущера, за да ти намеря човека — рече той.

— Тридесет.

— Тридесет и пет. — Протегна разтворена длан.

С болезнено изражение извадих парите и му ги дадох.

Стисна ги доволно в ръка и се усмихна.

— Добре — казах аз, — къде е Силвестър?

Засмя се самодоволно и посочи слабия мъж срещу себе си.

— Кажи „Здравейте“, мистър Силвестър.

Слабият затвори очи и се засмя, като клатеше напред-назад стола си.

— Здрасти, здрасти, здрасти. — Подаде ръка. — Здравейте от звездата на шоуто.

— Докажете, че вие сте Силвестър.

— Една стотачка и ще докажа.

— Петдесетачка.

— Деветдесет.

— Шестдесет.

— Осемдесет и осем.

— Шестдесет и пет, това е таванът.

Спря да се усмихва. Имаше суха кожа, за разлика от едрия. Очите му блестяха като тлеещи въглени.

— На него дадохте тридесет и пет само за да ме посочи с пръст, а аз ще получа едва тридесет повече. Това е глупаво, човече.

— Седемдесет, ако наистина сте Силвестър. И това е максимумът, защото оставам на нула.

Извадих всички банкноти от портфейла си и ги размахах.

Смръщи лице, пресегна се с ръка назад и извади портфейл, имитация на алигаторска кожа. Отвори го и ми показа омазнена карта за социална осигуровка, издадена на името на Еджли Силвестър.