Короносната кула [bg]

— Добри новини? — попита накрая той, нетърпелив. Все пак той също бе замесен.

Професорът повдигна пръст, без да откъсва очи от редовете.

Рен се загледа в гълъба. Птицата бе изцяло бяла, с черни очи. Определено екзотична. Той за пръв път виждаше бял гълъб.

Откъде ли идват всички тези неща?

Рен се загледа през прозореца. Навън все още валеше сняг, който натрупваше мъничка пряспа върху перваза. Това бе първият сняг за тази година. От много време насам Рен не бе виждал сняг.

— И двамата са добре — заговори професорът. Той остави писмото върху плота, смъкна очилата и с въздишка се облегна назад. — Тъй като няма новини за залавянето им, приемам, че и в момента е така.

— Къде са?

— Град Медфорд, в Меленгар. Но за църквата са изчезнали. Търсенето за крадците, проникнали в Короносната кула, е официално преустановено. Официално духовниците заявяват, че никаква кражба не е имало. Неофициално са напълно объркани. Имат неколцина мъртви пазачи, но книгата е върната. Нямат представа какво или защо се е случило. — Професорът се усмихна самодоволно. — Разполагат единствено с показанията на някакъв кръчмар от крайезерно село, който твърди, че Ройс и Ейдриън са търсили помощ при него и са били зле ранени.

С рязкото си привеждане напред Рен едва не събори гълъбовата клетка.

— Колко зле?

— Трудно е да се каже. Твърдял, че Ройс едва се задържал в съзнание и Ейдриън трябвало да зашие раната му върху една от масите.

Рен не се интересуваше от Ройс.

— Ами Ейдриън?

— Той също бил ранен, но не толкова зле. Надали е било нещо чак толкова сериозно. Странното е, че един патрул, ръководен от сър Холвин — серетски рицар — е изчезнал в същата местност.

— Изчезнал?

Професорът сви рамене.

— Колко души е имало в този патрул?

— Десет, включително сър Холвин.

— Десет? — изненадано повтори Рен. — Нали не мислиш…

Събеседникът му кимна усмихнато.

— Мисля, че металът най-сетне бе закален.

— И все пак… десет души… при това двамата са били ранени…

Професорът се надигна, загреба купичка от кофа със семена зад бюрото си и се отправи към клетките, където започна да насипва семена от импровизираната човка на три пръста.

— Със сигурност ще узнаем при завръщането им.

— А дали изобщо ще се върнат? Мина много време.

— Ройс не е глупак. Знае, че не трябва да се връща веднага. Ще изчака. Най-малко година, поне две.

— Почакайте! Щом църквата е изгубила дирята им в Ибертън, вие откъде знаете, че са достигнали Медфорд?

Аркадиус го изгледа над очилата си и намигна.

— Магия.

— Нима? — подсмихна се събеседникът му.

— Разбира се.

— Хубаво, не ми казвайте. — Рен въздъхна. Старецът никога не казваше нищо, но пък сигурно си имаше причини. — Това означава ли, че аз…

— Не. — Професорът поклати рошавата си глава. — Не бива да рискуваме да се върнат неочаквано и да те заварят тук. Ти си мъртъв, забравили?

Рен се намръщи.