Короносната кула [bg]

Ройс погледна към Ейдриън, а после към ужасеното семейство. Той поклати глава, въздъхна и доближи уста до пролуката.

— Държим стопанина, съпругата и детето им за заложници. Точно в този момент ножът ми е опрян до врата на фермера. Ако се опитате да проникнете отново, ще убием и тримата. Разбрахте ли?

— Няма къде да бягате. Няма къде да идете. Ако излезете сега, обещавам ви, че ще доживеете процеса си.

— Говоря сериозно. Ще убия цялото семейство — кресна Ройс. Подир това се обърна към Ейдриън и тихо каза: — Доволен ли си?

Блекуотър кимна усмихнато. Том изглеждаше притеснен, а съпругата му бе ужасена.

— Не се притеснявайте — обясни им боецът. — Той го каза, за да помислят, че сме ви принудили да ни помагате.

— Стори го — с безразличие отвърна рицарят. — Но трябва да знаеш, че колкото по-дълго ме карате да ви чакам, толкова по-зле ще бъде, когато ви заловим.

Ройс не пропусна да забележи изненадата, появила се върху лицето на съпругата.

— На негово място аз бих казал същото — увери я той. Но това не изглеждаше да я е успокоило особено.

— Предайте се — кресна рицарят. — Предайте се на милостта на Новрон!

— Този е голям веселяк — одобри Ройс и приседна на масата. Той предпочиташе да се хвърля в самоубийствена атака отпочинал.

Ейдриън нахлузи ризницата и след кратка борба я изтегли обратно.

— Не, прекалено малка ми е. Ти искаш ли я?

Мелбърн поклати глава:

— Аз собствената си тежест едва издържам.

— Може да отбие някоя стрела.

— Без нея ще мога да отскоча по-лесно.

— Умееш да отскачаш от стрели?

— Понякога.

— Ти наистина си пълен с изненади.

— Но не си изкарвам прехраната с въпросното отбягване — уточни Ройс.

Ейдриън отново намести големия меч на гърба си и отново взе двата войнишки меча, за да изпробва тежестта им.

— Липсват ми моите оръжия. Тези са ужасни. Готов ли си?

— Почакайте. — Том се отскубна от близките си и изчезна в една от другите стаи. При повторната си поява носеше огромен щит и висок колкото самия него лък. — Някога служех като стрелец на лорд Марбъри. Сражавал съм се редом с него. Той ми предостави тази земя. Негова светлост е удивителен човек, а вчера серетите го арестуваха по обвинение в измяна. Бил възпрепятствал справедливостта на църквата. Предполагам, че е свързано с вас. Щом лорд Марбъри е сметнал, че си заслужава да ви подкрепи, аз няма да посрамя името му с различна постъпка. Освен това самите вие чухте колко е загрижена църквата за семейството ми.

— Баща ми е най-добрият стрелец в околността — каза момчето.

— Том Перото — кимна Ейдриън.

Фермерът му подаде щита.

— Проектиран е да спира стрели, добре прикрива тялото. — Над рамото си фермерът носеше пълен колчан.

— Какво ще правиш? — попита крадецът.