Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 180
Перейти на страницу:
* * *

Макар и да беше вече нощ, движението по пътищата беше натоварено поради пика на туристическия сезон и им отне близо час, докато се измъкнат от града. Автомобилът на доктора беше стар, но изпълняваше функциите си безропотно.

— Добре ли си? Боли ли те? — попита Боряна, хванала волана с две ръце. Набързо бе сменила нощницата със същите мръсни дрехи, с които се бе измъкнала от пещерата. Изглеждаше искрено загрижена.

Петър се беше нагласил удобно в седалката до нея и я гледаше с лека усмивка. Докторът му бе дал огромна доза обезболяващи, за да може да се движи свободно, докато се измъкнат, и това сякаш му се отразяваше. Наложи му се да вземе дрехите на доктор Генчев, защото неговата риза бе цялата в засъхнала кръв. Освен това медиците я бяха срязали, за да имат достъп до раната му. Беше с един номер по-малка и изкуствената материя едва успяваше да скрие мускулестото му тяло. Огромната издутина на превръзката караше лявото му рамо да изглежда като гърбица на неподходящо място.

— Не, нищо не ме боли.

— Изглеждаш странно.

— Може — съгласи се той. — Кое не изглежда странно?

Боряна се замисли и поклати глава.

— Да… Наистина. Представяш ли си? Полицията.

— Ако изобщо е вярно.

— Защо да не е? Всичко, което се случи досега, само подкрепя такова предположение.

— Да — съгласи се Петър. — Това може да обясни подслушването на телефоните, както и факта, че винаги са наясно къде сме.

— Толкова е… Страшно.

Боряна гледаше напред, хапейки устни. Насреща им приближаваха светлините на неголям град.

— Отчайващо е да знаеш, че няма никаква надежда.

— Помощ отникъде не чакай — издекламира Петър.

— Смешно ли ти е? — изгледа го тя.

— Никак.

Светлините на немощните фарове с мъка разпръсваха нощната тъмнина.

— Сега накъде?

Петър въздъхна. Не бе спирал да мисли за това. Не виждаше решение. Поне не и такова, което да ги поставя в безопасност. Ако, разбира се, докторът не грешеше. Нещо неосъзнато го караше да поставя под съмнение думите му.

— Мислиш ли, че Петков наистина е замесен?

— Защо да не е?

— А защо тогава разиграва тази пародия? С това, че съм заподозрян. Защо му трябваме мъртви, не разбирам. Така губи възможността да си намери виновен за смъртта на професора.

— Заради Славея, разбира се.

— За да го предпази, в случай че се разприказваме?

— Да.

— Може — съгласи се той неохотно. — Държи ни живи достатъчно дълго, за да разбере какво знаем. А се оказва, че ние знаем твърде много.

Боряна съсредоточено гледаше напред.

— Относно това какво знаем… — започна тя.

— Какво?

— Може би знаем дори малко повече от всички останали — загадъчно допълни тя.

Петър се досети, че тя има предвид разговора, който бяха започнали, преди докторът да ги прекъсне.

— Да, за това… Така и не ми каза.

— Ще ти кажа. Само че трябва да решим къде отиваме. Не мисля, че е добра идея да продължаваме да караме безцелно. Убедена съм, че всеки момент по петите ни ще се вдигне цялата полиция в страната. При това вече няма да искат само да ни задържат.

Имаше право. Полицаите бяха наясно, че те знаят кой стои зад всичко. Затова не им трябваха живи.

— Добре — съгласи се той. — На първо време трябва да сменим колата. След това — да ги заблудим за посоката, в която ще се отправим.

— Как ще стане това?

— Ще измислим нещо. Само карай напред.

* * *

Венци Русев се изкачваше по стъпалата с тихите стъпки на дебнещ хищник. През целия ден бе обмислял как да се справи с онези двамата, докато докторът не се появи в сметките му. Сега обаче не мислеше за него. Георгиев нямаше да е проблем. Можеше да го удуши с голи ръце, ако поиска. Казакова беше друга работа. Младата жена беше силна и щеше да се бори. Трябваше да се справи първо с нея, а после да мисли за Петър.

Осветлението по стълбите не работеше навсякъде и на места сумракът преминаваше в тъмнина. Това не му пречеше. Прекрачи на следващото стъпало и прецени, че му остават още не повече от десетина, за да се вмъкне в коридора. Очакваше да е празен. Позвъни на дежурния в дирекцията от откраднатия телефон и се представи с името на Валери Петков, като умишлено се стараеше гласът му да не звучи чисто. Нареди му да позвъни на полицая, който охранява стаята в болницата, и да му каже да слезе до централния вход, за да го изчака там. Никога нямаше да разберат кой се бе обадил.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)