![Децата на Юда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/7/decata-na-yuda-bg-download.jpg)
Децата на Юда [bg]
- Автор: Блейк Адам
- Серия: Лио Тилмън и Хедър Кенеди #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-405-5
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Децата на Юда [bg]». Краткое содержание книги:
— Излез навън — нареди му Диема. — Остани там, докато те повикам.
Лекарят кимна и се оттегли.
Тя се приближи до леглото и прикова очи в Тилмън. Изглеждаше стар, слаб и доста грозен. Кожата му беше сиво-бяла и покрита с червени петна, а бузите — хлътнали. Целият бе оплетен в системи и кабели за диагностичните машини. Лека миризма на пот и дезинфектант се издигаше от него. Миризмата на лоши новини, съобщени в добре осветени стаи.
Диема се забори със загадката, но не можеше да я разреши без никакви следи, а всеки, който би могъл да я насочи нанякъде, вече бе мъртъв. Майка й, Ребека, отнела собствения си живот. Бившият Куутма, умрял, защото бе тъгувал за Ребека прекалено много. А баща й, бащата, когото помнеше как я отнася от недовършената й рисунка, онзи, който живееше в изпепелената пръст в паметта й…
Ти ли си този човек?
Тялото на леглото, от което стърчаха кабели и системи, не можеше да й каже. Тя се сети за Пунчинело. Независимо какъв бе проблемът, единствената реакция на Пунчинело бе да грабне пръчката си, която държеше като бебе в двете си ръце, и да извърши ново убийство. После си спомни и за койота Уайли, чиято неумолима враждебност към кукувицата бе основата на съществуването му.
Искаше Тилмън да е такъв: създание от анимационно филмче, просто, предвидимо и лесно за мразене. Винаги го бе виждала такъв, дори и преди да се запознае с рисуваните герои. И все още можеше да го види така, но с повече усилия.
Ала тук лежеше друг човек, който й се бе притекъл на помощ, когато се нуждаеше от него, вместо да се опита да спаси неверницата, своята приятелка и съюзничка. Човек, който се бе изправил срещу Хифела с наранената си и безполезна ръка и бе позволил да насекат гърдите му като свинско, за да й осигури добра възможност да се прицели.
Думите на Хифела продължаваха да отекват в мислите й. „И’тух гемае ле. Нет я нею.“
Един от членовете на племето се бе опитал да я убие. А биологичният й баща я беше спасил. Трябваше да осмисли този парадокс.
Или самата тя да се превърне в герой от анимационен филм.
Беше време да спре да отлага неизбежното. Отиде да се види с Кенеди, която избухна като бомба в мига, в който вратата се отвори.
— Къде е Лио? Какво направихте с него?
Тя пристъпи към Диема, без въобще да се притесни от двамата Предвестници, които стояха от двете й страни.
— Ако е мъртъв…
— Жив е — прекъсна я Диема. — Но почти. Седни, Хедър. Моля те.
Кенеди се подчини, вероятно защото осъзна, че Диема бе използвала малкото й име, а това бе знак, че се е променило нещо важно.
Диема отпрати Предвестниците с груб жест и затвори вратата зад тях.
— Кажи ми — помоли Кенеди с притеснен глас. — Кажи ми как е Лио.
Диема й разказа за загубата на кръв, за раните по гърдите и рамото му, за продължаващата кома. Беше точно и пълно обобщение. Учителите й щяха да се гордеят с нея.
— Но той ще се съвземе — каза Кенеди с почти умолителен глас. — Това е Лио. Той ще се върне при нас.
— Лекарите мислят така — отговори Диема. — Всичко, с изключение на рамото, ще се възстанови. Казват, че щетите върху мускула са прекалено жестоки. Направиха всичко възможно да го закърпят, но не дават обещания.
— Кои са те, Диема? — свирепо извика Кенеди. — Лекарите, на които довери живота му. Това място не е болница, а затвор. Откъде си взела тези лекари?
— Не е затвор — възрази Диема. — Просто обезопасена къща. Лекарите работят тук, но поддържат връзка с други в Гинат Дания. Говориха и с най-опитните ни лечители и поискаха съвет. В момента те са на път насам. Помолих да ги изпратят и идват.
Това не беше хвалба, а просто съобщение. Куутма й бе обещал цялата помощ, от която се нуждае, без да задава въпроси. И тя му каза, че се нуждае точно от това.
— Искам да го видя — каза Кенеди.
— Той е в безсъзнание. Няма да разбере, че си там.
— Искам да го видя.
Диема кимна.
— Добре.
— Ами Ръш? Какво стана с Ръш? Искам да видя и него.
— Добре — повтори Диема. — Обещавам. Но първо трябва да те попитам нещо. Мисията стигна…
— О, господи! — побесня Кенеди. — Недей. Дори не ми говори за това. Положихме всички възможни усилия, но ни победиха. Трябваше да сме наясно с това още преди да се захванем. Не сме виновни, че мисията претърпя неуспех!