![Децата на Юда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/7/decata-na-yuda-bg-download.jpg)
Децата на Юда [bg]
- Автор: Блейк Адам
- Серия: Лио Тилмън и Хедър Кенеди #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-405-5
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Децата на Юда [bg]». Краткое содержание книги:
Тилмън улови китката му и го завъртя бавно, за да го отдалечи от Диема. Тя беше на колене, лицето й — оглупяло от шока, очите й — замъглени. Държеше пистолета на Хифела пред себе си, сякаш поднасяше приношение към олтар, който никой друг не може да види. Изстрелът в главата беше шанс едно на милион и тя се възползва от него.
Всъщност, тъй като в пълнителя бяха останали единайсет куршума, възползва се единайсет пъти. Хифела се просна на земята. Тилмън падна до него, неспособен да се задържи прав. Внезапно откри, че гледа право в отпуснатото измъчено лице на врага си.
— Било б’ейет ха йехуани — прохърка Хифела. — Сирута муот дил касех шох.
Думите изскочиха от него заедно с последните остатъци от духа му.
57.
Кенеди ги намери първа, изминавайки същия път като Тилмън. Знаеше, че не може да е далеч от глутницата. Местната полиция и антитерористичното поделение бяха отишли право в хотела, където имаше десетки свидетели на престрелката. Виждаха се и трупове — един проснат по корем до басейна, а другият — на паркинга за персонала. Но и в парка на хълма Гелерт бяха чути изстрели и експлозии, така че това щеше да е следващата им спирка.
Тилмън беше в безсъзнание и почти със сигурност умираше. Земята около него бе пропита с кръвта му и обувките на Кенеди подгизнаха. От дълбоките рани по рамото и гърдите му течеше кръв, но слабо, като последните капки от празен варел.
Мъжът до него бе мъртъв. Дузина прострелни рани изпъкваха като черни ореоли по мъртвешки бялата му кожа.
Имаше и друг мъж, също мъртъв, но без видими рани, с изключение на повредената му ръка. И Диема бе там. Тя се опитваше да се изправи, но не успяваше. Предницата на ризата й бе омазана с повърнато, а кървясалите й очи изглеждаха неспособни да се фокусират.
Кенеди й помогна да седне и да се облегне на едно дърво.
— Имаш мозъчно сътресение — каза тя. — Не се опитвай да мърдаш.
Очите й се стрелнаха обратно към посивялото лице на Тилмън и почервенялата му риза. Трябваше да направи нещо. Вероятно беше прекалено късно, но трябваше да опита.
Тя извади телефона си и започна да набира номера за спешни случаи. Ако Унгария беше член на ЕС, той трябваше да е 112. Ако не, щеше да се обади в бюрото за информация и да помоли да я свържат. Ръката на Диема стисна китката й.
— Канал нула — прошепна тя.
— Звъня за линейка — отвърна Кенеди, като издърпа ръката си. — Опитай се да останеш будна.
— Канал нула!
Момичето откачи радиостанцията от колана си на третия опит. Но после само се втренчи в нея, тъй като не виждаше ясно бутоните, за да ги задейства.
Кенеди взе радиостанцията от ръката й и я включи.
— Какво е канал нула? — попита тя.
— Кажи им… къде сме.
Ръцете на момичето се спуснаха отново към колана му. Кенеди чу пращенето по канала. Отсреща се обади ясен мъжки глас.
Скалпът на Кенеди настръхна — беше казал нещо на арамейски.
— На хълма Гелерт сме — каза тя.
Кратка пауза.
— Кой се обажда, моля?
— Диема е тук — отговори Кенеди. — Диема. Диема Бейт Евром.
— Пере ехон! — изкрещя Диема с глас на пияна. — Пере ехон адир!
— Чух — бързо извика мъжът. — На хълма Гелерт. От северната или южната страна?
— Северната. Точно над хотел „Гелерт“.
— Дръж канала отворен. Идваме.
Кенеди пусна радиостанцията и се втренчи в Диема, или по-скоро в онова, което тя държеше в ръката си. Малка спринцовка, от онези, с които диабетиците си инжектират инсулин, и ампула с безцветна течност. И двете паднаха в праха, когато ръката на момичето потръпна.
— Дал ле бехо’ота — каза Диема.
Кенеди взе спринцовката и я размаха пред лицето й.
— Диема, какво искаш да направя с това? — извика тя. — Говори на английски!
Очите на момичето се фокусираха за момент.
— Инжектирай я в сърцето му — каза то.
58.
Беше време на болка и прегрупиране. Но не бе достатъчно, тъй като имаше прекалено много за вършене.
Екипът на Нахир от местни Елохим, лоялни на племето и клетвата си, отнесе Тилмън от хълма посред бял ден в кухата вътрешност на носилка, замаскирана като количка за сладолед. Диема и Кенеди вървяха до тях, скрили наранените си лица под маски с лика на Пунчинело, смешния детеубиец от италианската комедия дел арте. Труповете на Предвестниците, загинали на хълма, също бяха разчистени, но Диема и Кенеди не бяха в състояние да се поинтересуват как точно.