Орки
- Автор: Николс Стэн
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-673-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Орки». Краткое содержание книги:
Но вгледай се внимателно в това чудовище. И ще видиш, че ти самият си чудовище. Зная, че се боиш от мен. Но и зная, че съм спечелил уважението ти.
Чуй сега историята ми. Почувствай как тупти сърцето ми и бъди благодарен. Бъди благодарен, че не ти, а аз нося меч. Бъди благодарен на орките, родени за войни, предопределени да побеждават и да осигуряват мир на всички.
Тази книга ще промени завинаги отношението ти към орките.
Веднага щом ловците на глави и Койла се настаниха, се появи една прислужничка-елф. Лекман отвори уста да поръча, но тя тръсна четири оловни халби с ейл на масата и обяви:
— Вземайте, или си тръгвайте.
Блаан й хвърли пренебрежително една монета. Тя я улови във въздуха и изчезна.
Сега тримата събраха глави и започнаха да си шушукат съзаклятнически. Койла се облегна назад и скръсти ръце.
— Види ми се, че имаме малък проблем — откри шепнешком дискусията Лекман. — Най-добре ще е час по-скоро да се отървем от този малък урод, вместо непрестанно да го държим под око. Но ако я продадем, няма да можем да познаем другите орки.
— Нали ти казах — озъби се Койла, чула всичко. — Няма да работя за вас.
— Ще те накараме! — просъска Лекман.
— Как?
— Остави на мен, Мика — предложи Олей. — Аз ще се справя с нея.
— Яж фъшкии, еднооки — отвърна тя.
Олей кипна от гняв.
— Вижте, да предположим, че упоритата гадина наистина няма да ни помогне — заговори отново Лекман. — В такъв случай ще е най-добре да се разделим. Джабез ще дойде с мен, за да потърсим някой, който да я купи. А ти, Грийвър ще идеш да търсиш орките.
— И после какво?
— Ще се срещнем тук след няколко часа.
— Аз съм съгласен — кимна Олей и се облещи на Койла. — С радост ще се отърва от нея.
Койла отпи юнашка глътка от чашата с ейл и обърса устни с опакото на ръкава си.
— Не мога да твърдя противното за себе си — рече тя и стовари халбата върху ръката на Олей. Нещо изпука. Лицето му се изкриви от болка и той извика. След това вдигна ръка и огледа малкото си пръстче. Лицето му бе пребледняло, очите — пълни със сълзи.
— Тя ми… го… счупи — проплака той с треперещи устни. Изведнъж го завладя неистов гняв. Наведе се и посегна към ботуша си. — Сега ще ти срежа гръцмуля!
— Стига, Грийвър! — скара му се Лекман. — Не виждаш ли, че ни гледат! Нищо няма да й сториш, твърде ценна е.
— Но тя ми счупи…
— Престани да се държиш като дете. Вземи. — Той му подаде кърпата си. — Усучи я около ръката си и млъквай.
Койла ги дари с топла усмивка и ги подкани със сладък гласец:
— Е, не е ли време да ме продавате?
— Същите като онези, нали? — попита Страк.
— Без никакво съмнение — потвърди Джъп. — Поредната ловна група от Троица.
Бяха се спотаили в ниска горичка и наблюдаваха лагера долу, из който кръстосваха облечени в черно хора. Останалата част от отряда бе скрита назад и от мястото, където се намираха сега, Страк и Джъп не можеха да ги видят.
Мъжете долу бяха добре въоръжени, около двайсет на брой. Встрани бяха вдигнали ограждение за конете, а близо до центъра на лагера имаше покрит фургон.
— Само това ни липсваше — въздъхна Страк. — Блюстителите на Хоброу.
— Но нали знаехме, че ще са някъде наблизо. Нима очакваше, че ще се откажат така лесно и ще си тръгнат?
— Е, нямаше да е зле. И без тях си имаме предостатъчно грижи.
— Как мислиш, дали Койла и Хаскеер не са станали техни пленници?
— Кой знае? Ясновидството не може ли да ни покаже?
— Досега нямаше кой знае каква полза. Но мога да опитам.
Той издълба малка дупка в земята и пъхна ръка в нея. След това затвори очи и се съсредоточи. Страк затаи дъх и продължи да наблюдава лагера.
След известно време Джъп отвори очи и въздъхна.
— Е?
— Има слаби признаци за оркско присъствие. Не от лагера долу, но не са твърде далеч.
— И това ли е всичко?
— Почти. Не можах да определя дали оркът е мъжки, или женски. Не зная и посоката. Ако тези негодници, човеците, не ни бяха изяли магията.
— Виж.
От фургона долу в лагера се подаде жена. Беше в онази възраст, в която хората се разделят с детството. Имаше пухкаво детинско лице, медноруса коса и сини очи, които трябваше дай придават миловиден вид. Но ефектът се разваляше от злобно изкривената й уста.
— О, не! — простена Джъп.
— Какво?
— Милост Хоброу. Дъщерята на проповедника, за която ти разказвах.
Тя прекоси лагера с небрежна походка и повика блюстителите, които се струпаха пред нея.
— Изглежда ми съвсем малка — отбеляза Страк. — Май че им дава някакви разпореждания.
— Тираните са ужасно недоверчиви. Предпочитат да използват членовете на семейството си, вместо да разчитат на другиго. Изглежда добре е възпитал дъщеричката си.
— Да, но… да остави на едно дете да командва?
— Човеците са безумци, Страк. Хубаво е да го запомниш.
Изведнъж момичето започна да налага войниците безразборно с камшика си.