Парламентьорът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Парламентьорът». Краткое содержание книги:
На всички стана ясно, че под „представители на американските власти“ тя имаше пред вид Кевин Браун. Кели се намръщи.
— Все пак остава подозрението, че той би могъл да е свързан по някакъв начин с похитителите — каза той. — Не знам как точно, но сме длъжни да проверим това.
— Не би могъл, сър — заяви Сам. — Ако той сам бе предложил да посредничи, може би. Но решението да бъде избран Куин е взето тук. Той дори не е искал да се заеме с това. А и от момента, в който мистър Вайнтрауб се е срещнал с него в Испания, Куин нито за миг не е оставал сам. Вие сте чули всяка дума, която е разменил с похитителите.
— С изключение на онези четиридесет и осем часа, преди да се появи край пътя — каза Мортън Станърд.
— Но за какво друго би могъл да се спазари с похитителите през това време? — попита тя. — Освен за освобождаването на Саймън Кормак?
— За двата милиона долара. За един беден човек това са много пари — изказа предположение Хюбърт Рийд.
— Но ако е искал да избяга с диамантите — продължи да упорства тя, — все още щяхме да го издирваме.
— Добре-е-е — неочаквано провлече Одел, — той наистина е отишъл на срещата сам и без оръжие — ако не броим някакъв си там марципан. Доста смелост се иска за това, ако не ги е познавал отпреди.
— И все пак може би подозренията на мистър Браун не са съвсем безпочвени — каза Джим Доналдсън. — Той би могъл да се свърже с тях и да се уговорят. Те да убият момчето, него да оставят жив и да вземат скъпоценните камъни. По-късно да се срещнат и да си поделят плячката.
— Защо да правят това? — попита Сам, вече по-смело, след като вицепрезидентът явно бе на нейна страна. — Диамантите вече са били в тях, могли са и да го убият. Дори и след като не са го направили, защо да делят с него? Вие бихте ли им се доверили?
Никой от присъстващите не би се доверил на тези хора нито за миг. Настъпи тишина, докато размишляваха над казаното.
— Какво смята да прави, ако го пуснем? Да се върне в Испания при лозята си? — попита Рийд.
— Не, сър. Той иска да ги издири. Иска да ги залови.
— Хей, почакайте, агент Самървил — подскочи Кели. — Това е работа на Бюрото. Господа, вече няма нужда от дискретност, за да спасим Саймън Кормак. Това убийство е наказуемо по нашите закони, също като другото, на увеселителния кораб „Акиле Лауро“. Ще изпратим екипи в Англия и Европа. Полицаите там ще ни окажат съдействие. Търсим престъпниците и ще ги заловим. Мистър Браун ще ръководи операциите от Лондон.
Сам Самървил изигра последния си коз.
— Но, господа, ако Куин не е техен съучастник, той е единственият, който е успял да се срещне с тях, да ги види, да разговаря. Ако пък действително е свързан с тях, то той ще знае къде да ги намери. Това би могло да се окаже най-добрата следа, с която разполагаме.
— Искате да кажете да го пуснем и да го проследим? — попита Уолтърс.
— Не, сър, имам предвид да ми разрешите да го придружавам.
— Госпожице — Майкъл Одел се наведе напред, за да я вижда по-добре, — давате ли си сметка какво предлагате? Този човек е убивал вече — вярно, по време на сражение — но ако е свързан с престъпниците, можете да загинете.
— Знам това, господин вицепрезидент. В това е въпросът. Аз съм убедена, че той е невинен и съм готова да поема този риск.
— М-м-м. Добре, не напускайте града, мис Самървил. Ще ви уведомим за решението си. Трябва да обсъдим всичко това насаме — каза Одел.
Министърът на вътрешните работи, сър Хари Мариот, прекара една тревожна сутрин, четейки докладите на доктор Барнард и доктор Макдоналд. След това отнесе и двата на Даунинг Стрийт.
Върна се в министерството по обяд. Там го очакваше Найджъл Крамър.
— Запознат ли сте с това? — попита сър Хари.
— Прочетох копията, господин министър.
— Ужасно, направо страшно. Ако се разчуе… Знаете ли къде е посланик Феъруедър?
— Да. Той е в Оксфорд. Преди час съдия-следователят му е предал тялото. Мисля, че президентският самолет е пристигнал в Апър Хейфорд и е готов да отлети с ковчега за Щатите. Посланикът ще го изпрати и ще се върне в Лондон.
— М-м-м. Ще се наложи да помоля външното министерство да ми уреди среща с него. Никой не трябва да получи копия от тези доклади. Отвратителна работа. Нещо ново по издирването?
— Много малко, сър. Куин е категоричен, че нито един от останалите двама похитители, които е видял, не е продумал и дума. Възможно е да са били чужденци. Съсредоточили сме усилията си за издирване на Волвото по големите пристанища и летища, откъдето има курсове и полети за Европа. Страхувам се, че вече са се измъкнали. Продължава, разбира се, и търсенето на къщата. Вече не е нужна дискретност; ако сте съгласен, ще разпоредя тази вечер да се отправи призив за съдействие към обществеността. Самостоятелна къща с прилежащ гараж, изба и Волво с такъв цвят — все някой трябва да е забелязал нещо.