Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Апокалиптичният часовник
Апокалиптичният часовник - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Апокалиптичният часовник

Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:

„За всеки нормален човек организираното зло, извършено от нацисткия режим, е една неразгадаема тайна, подобна на черна дупка в морала; то сякаш отрича природните закони, макар и да е част от самата природа.“
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 261
Перейти на страницу:

— Да не обръщаме внимание на избухливия ми другар. Искате ли информация от нас, или не? — попита Нула Две. — Харесвах привилегирования си живот в Париж, но тъй като вече съм се лишил от него, защо да не карам докрай?

— Можете ли да представите доказателство за скандалните обвинения, които отправихте?

— Можем само да повторим това, което са ни казали. Но моля ви, запомнете, че ние сме елитът на Братството.

— Die Brüderschaft116 — с отвращение каза директорът на Консулски Операции.

— Точно така. Това име ще стане известно в цял свят и ще предизвиква уважение.

— Това няма да стане, защото аз имам какво да кажа по този въпрос.

— Имате ли, майн хер? Вие сте само едно малко болтче в машината, както и аз. Честно казано, цялата тази ситуация е много досадна. Нека историята следва неизбежния си ход; тя не зависи от хора като вас и мен. Освен това бих предпочел да живея, отколкото да умра.

— Ще поговоря с началниците си — студено каза Уесли Сорънсън, отиде до вратата и даде знак на охраната.

Когато излязоха през външната врата, Две-Париж взе едно листче и като го прикри с ръка, написа на немски: „Не може да си позволи да ни екзекутира“.

* * *

— Господин посланик — каза Моро. Двамата с Хайнрих Крайц седяха сами в неговия офис в германското посолство. — Надявам се, че разговорът ни не се записва, това не е от полза за никого от нас.

— Не, не се записва — отговори възрастният посланик. Дребната му фигура, бледото набръчкано лице с крехки очила в стоманени рамки му придаваха вид по-скоро на леко пийнал гном, отколкото на виден европейски учен.

— Събрах информацията, за която ме помолихте…

— Знаете, че молбата ми е строго секретна, нали? — прекъсна го шефът на бюро „Дьозием“, който седеше пред бюрото му.

— Разбира се, давам ви честната си дума… Досието започва с някои данни за детството и семейството на Герхард Крьогер, годините в университета и медицинския му стаж до постъпването му на работа в болницата и предполагаемата му оставка в Нюрнберг. Това е забележително досие, разказващо за триумфа на един забележителен човек. И като се изключи внезапното му оттегляне от лекарското поприще, няма нищо, което да намеква за неблагонадеждност, а да не говорим за симпатия към неонацисткото движение. Извадих копие за вас, разбира се.

Крайц се наведе напред и сложи пред Моро запечатан хартиен плик. Последният го пое, впечатлен от дебелината и тежестта му.

— Отделете ми малко време, ако разполагате с такова, сър.

— Няма нищо по-важно от съвместните ни разследвания. Слушам ви.

— Подробно ли разгледахте всичко това?

— Като докторска теза, която трябваше да приема или отхвърля. Съвсем подробно.

— Кои са родителите му?

— Зигмунд и Елзи Крьогер. Току-що споменахте първото нещо, което отхвърля всяка възможност за връзка с неонацизма. Зигмунд Крьогер е регистриран официално като дезертирал от Луфтвафе през последните месеци на войната.

— Както и хиляди други.

— От Вермахта — да, но не и от Луфтвафе, а и малко са висшите офицери-дезертьори. Крьогер-старши е бил майор, многократно награждаван — лично Гьоринг го е награждавал. И нашите, и вашите военни досиета посочват, че ако войната бе продължила и Крьогер беше заловен, той щеше да бъде изправен пред военния трибунал и разстрелян. От Третия Райх.

— Какво е станало с него след войната?

— Историята е обичайна. Летял с „Месершмита“ си и скочил с парашут зад фронтовата линия на съюзниците, като оставил самолета си да падне в равнината и да експлодира. Британските войски не позволили на селяните, надошли от близките села, да го убият, и Крьогер получил статут на военнопленник.

— Не е ли бил репатриран, след като се е предал?

— Какво да ви кажа, неясна история. Бил син на фабрикант, за когото работели стотици хора. В крайна сметка той е дезертьор, а не предан последовател на Фюрера. И едва ли собственият му син би станал такъв.

— Да, разбирам. А жена му, майката на Герхард?

— Солидна домакиня от висшите слоеве на „средната класа“, която вероятно е изпитвала отвращение към войната. Във всеки случай, никога не е фигурирала в списъците на членове на Националсоциалистическата партия и няма сведения да е присъствала на многобройните й събрания.

вернуться

116

Братството — нем.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)