Пътят към Омаха
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят към Омаха». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=65509
— Не може да го направи, Сам. Виж сега, аз говорих с шефа му, който, искам да ти кажа, е много високопоставен — на равна нога с командир Пинкъс и мен — може би дори с повече влияние, където това има значение.
— Е, и какво?
— Е, тази много важна личност има силни лични мотиви да иска ние да завършим успешно мисията си, което ние няма да можем да направим, ако не се явим в цялост пред Върховния съд след осемдесет и седем часа, считано от сега нататък.
— Осемдесет и седем как го казахте? — попита обърканият Аарон.
— Броим обратно, Командире. Точка нула след приблизително осемдесет и седем часа.
— Това нещо като „нулева мишена“ ли е? — заинтересува се възрастният адвокат.
— Представяте ли си, майор Сътън, и този момък е бил на Омаха Бийч?
— Вероятно като писар, генерале…
— Да, бил съм там и носех пушка, а не някакъв кодекс.
— „Нулева мишена“, скъпи Аарон, е обектът за непосредствена атака, а „Точка нула“ е крайният обект — обясни актьорът. — Например, в похода към Ел Аламейн — първо трябваше да завземем Тобрук, т.е. той беше нулева мишена, а Аламейн — точка нула. Всъщност в хрониките на Фроасар — от които Шекспир е черпил сведения за пиесите си, както и в тези на Холиншед — термините са упоменати…
— О’кей, о’кей! — повиши глас раздразненият Девъро. — Какво общо има цялата тази бъркотия с някакъв негодник на име Малък Джоузеф? Ще повторя, Мак, кое те кара да мислиш, че той ще направи това, което си му казал? Нали преди това те е лъгал?
— Очевидно промяната на обстоятелствата — отвърна Дженифър, преди Ястреба да успее да отговори. — Предполагам, че е предан на много важния си шеф.
— Дюшеш, госпожице Ред. Предаността му е такава, че от нея зависи ще продължава ли да диша Джоузеф или не.
— Е, ако случаят е такъв…
— Случаят е такъв, Сам — потвърди Хоукинс. — Както ти добре знаеш, аз не греша в тази област. Трябва ли да ти напомням за оня клуб в Лонг Айлънд, или за птичата ферма в Берлин, или пък за оня луд шейх в Тизи Узу, който искаше да му продам третата си жена за три камили и един малък дворец?
— Достатъчно, генерале! — каза твърдо Пинкъс. — Напомням ви, че в случая няма да има паралел между сегашните и някакви минали събития. А сега, вие и Хенри седнете долу и да продължим разговора.
— Дадено, Командире. — Двамата ветерани от Ел Аламейн седнаха и Ястреба продължи: — Но ние не можем да свършим кой знае какво, докато Малкия Джоузеф не изготви рапорта си.
— По какъв начин ще го направи? — попита Девъро. — Ще изпрати кодирано послание с пощенски гълъб, който ще литне от хотелския му прозорец направо към шейхството Тизи Узу ли?
— Не, синко, по телефона — И както би се изразил Сър Хенри, телефонът, който като че ли само чакаше да му се подаде реплика, иззвъня. — Аз ще го вдигна — каза Ястреба, надигна се и отиде бързо към старинното бяло бюро до стената. — Базов лагер „Димяща шатра“.
— Хей, тъпако — дойде по линията развълнуваният глас на Малкия Джоуи Савана. — Няма да повярваш, като ти кажа в какви фъшкии си се набутал! Кълна се в гроба на леля ми Анджелина, няма такъв факир, който да може да ги изрине, включително и вуйчо ми Гуидо!
— Джоузеф, успокой се и говори по-разбираемо. Дай ми просто резултатите от разузнаването на обектите, оборудването и координатите на местонахождението им.
— Що за щур език е това?
— Удивен съм, че не го помниш от италианската ти акция…
— Там бях Господин никой. За какво говориш?
— За техническите подробности, които си проучил в хотела…
— Хич не се учудвам, че вие тъпаците изпивате на данъкоплатците и последната капка кръв! Никой кучи син не може да разбере какво говорите — вие просто ни смръзвате лайното с тоя език!
— Какво разбра, Джоузеф?
— Първо ще ти кажа, че ако тия палячовци са шведи, то аз никога не съм ял печено по норвежки, а аз съм ял, защото тази руса сладурана, с която ходех преди около две десетилетия го правеше по-вкусно и от спагети…
— Джоузеф, това дълга история ли ще бъде? Какво разбра?
— Добре, добре… Те са наели три апартамента, във всеки има две спални и като понамазах малко дланите на разни камериерки и сервитьорки разбрах, че си говорят съвсем обикновен американски, е да де, английски. И също така са луди, разбираш ли, истински откачалки. Ходят насам-натам, гледат се в огледалата и говорят глупости на себе си, като че ли не знаят кого виждат отсреща.