Пътят към Омаха

— По дяволите! — възкликна генералът удивен.

— Забележително, Хенри!

— Не е зле, бих се осмелил да кажа.

— Вие сте страхотен актьор, господин Сътън!

— О, не, скъпо дете на радостта — възпротиви се скромно Сър Хенри Ървинг. — Това не е актьорска интерпретация, а просто мимикрия. Би могъл да го направи всеки второразряден комик. Получавате измамно впечатление от жестовете и изражението, както и от гласовите интонации… Обяснявам това по-подробно по време на частните ми уроци. Обяд?

— Защо не взеха вас да играете моята роля в този скапан филм, по дяволите?

— Загубен импресарио, mon general, нямате си и представа какви са… Покажете ми поне един кадрови офицер, на който не му се позволява да покаже качествата си в битката, защото Taifa нареченият му началник се страхува, че организацията му ще се разпадне — в моя случай ставаше въпрос за един малък, но постоянен приход от някакъв сапунен сериал.

— Бих застрелял такъв негодник!

— Пробвах. За нещастие не го уцелих… Един обяд, мис Редуинг?

— Струва ми се, че не би било зле да се захванем с непосредствената работа — каза твърдо Пинкъс и подкани всички да седнат. Те го направиха, а Сам се втурна и седна между Дженифър и Сътън.

— Разбира се, Аарон — съгласи се актьорът, хвърляйки един поглед на досадника. — Аз просто исках да облекча страданията на един ограничен мозък, който очевидно би подхождал на някой обитател на Антилските острови.

— Прозрачен си, жабоко Кермит — каза Девъро.

— Сам!

— О’кей, Джени, прекалих. Никога не съм правил така в съда.

— Можем ли да започваме? — обърна се Пинкъс към Сайръс, който се стараеше да бъде колкото се може по-далеч от Хенри Ървинг. Пътешествието от Бостън до тук с актьора бе подложило на изпитание не само търпението му, но и здравия му разсъдък. — Вашият колега ще се присъедини ли към нас? — попита Аарон.

— Аз ще му кажа каквото е необходимо да знае — каза тихо Сайръс и седна. — Бих желал всичко да е възможно най-просто. Честно казано, комбината между Роман З. и новия ни приятел ми се вижда не съвсем подходяща. Но ще се справя.

— Имате хубав плътен глас, млади човече — прекъсна ги сър Хенри, очевидно раздразнен, че не може да подслуша разговора между Сайръс и възрастния адвокат. — Пял ли сте някога песента „Реката на смелчака“?

— Не се закачай с мен, човече — каза наемникът.

— Не, аз говоря съвсем сериозно. Един нов вариант на Снежна лодка…

— Хенри, приятелю, нека оставим всичко това за по-късно — намеси се Аарон, вдигнал умоляващо и двете си ръце. — Не разполагаме с много време.

— Разбира се, скъпи приятелю, завесата трябва да се вдигне.

— И то възможно най-бързо — подкрепи го Сайръс. — Даже тази нощ, за предпочитане е още тази нощ, ако ни е по силите.