Източни приказки
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Източни приказки». Краткое содержание книги:
След като закусил, князът казал на царедвореца Кибиес, който бил негов главен съветник и придружвач:
— Отведи ме да погледам хубавите арабски коне, които препускат в градината. Много ми се иска да ги видя.
— После, господарю — казал старият придворен, като се понамръщил. — Сега не може. Не знаеш ли, че най-напред трябва да отидеш да поздравиш своя чичо, нашия султан, да му дари Аллах дълги години? Тъкмо сега е време.
Салем-Сима бил въведен в престолния чертог. Много царедворци стоели, наредени на две дълги редици, отляво и отдясно на престола.
Князът паднал по лицето си пред Симер-Сима, могъщия султан.
Царят направил знак да вдигнат момчето. После му казал:
— Много ми е драго, че те виждам, мой добър и хубав племеннико. Ти изчезна от моя дворец по някакъв тайнствен начин и също тъй тайнствено дойде пак. После ще ми кажеш къде си бил и какво си правил. Сега нека въздадем хвала на Аллаха, чието могъщество няма край и чиято доброта е безгранична. Нему трябва да благодарим за това, че ти се върна между нас.
Тази реч се видяла длъжка на княза. Искало му се старият султан да свърши по-скоро, та да може да излезе от двореца и да се поразходи по градината.
Но Симер-Сима не бил още свършил.
— Виждам — продължил той, — че ти си забравил много нещо от възпитанието, което беше получил в двореца. Приличаш по обноски повече на селянин, отколкото на княз. Дългото отсъствие ще да е причина за това. Но ние ще се погрижим да добиеш онова, което ти липсва. Учени и опитни учители ще се заемат да те обучават и възпитават отново. Един княз трябва да бъде изпечен в боравене с всякакво оръжие, да знае всички науки, от всички изкуства да разбира, а най-главно — добре да е усвоил Корана. Той трябва да знае как се посрещат посланици на други царе и как се говори с такива мъже. Да, мой племеннико, аз искам да изучиш всичко това, за да приличаш на своя покоен баща — моя брат Хитан-Сима — вечна му памет. За две години ти трябва да настигнеш по учение своя братовчед Фиджа-Сима, син на другия ми брат Гуран-Сима. Ела сега да те целуна.
Момчето се качило по стъпалата, водещи към високия престол на султана. Старецът станал и го целунал два пъти по бузите, благословил го в името на Аллаха и дал знак, че може вече да си излезе.
Салем-Сима тръгнал зарадван след царедвореца.
— Хайде сега да вървим при конете — рекъл той на Кибиес. — Заведи ме в градината. Отдавна не съм я виждал. И ми разкажи кога и как съм изчезнал от двореца. Аз не си спомням нищо за това.
— Господарю — казал Кибиес, — и това ще стане, но не му е сега времето. Съжалявам, че не мога да задоволя желанието ти. Султанът е наредил кога какво да правим през деня и настоява строго да се пази тоя ред. И ти, и аз сме подчинени. В списъка, който получих от него, не е предвидено днес да отиваме при конете. Може би той ще предвиди това за утре-вдругиден. Сега трябва да отидеш да учиш смятане и чертане.
И царедворецът отвел княза в една гола стая, дето ги чакал пред висока маса сух мъж с гола глава, на която всички косми били опадали. Цял час трябвало Салем-Сима да пише сметки и да решава задачи. А те били много мъчни.
Тоя час минал тежко за княза. Додето той решавал задачите, Кибиес дремел на един стол и се прозявал. Най-после досадният час се свършил.
— Хайде сега да отидем да правим военни упражнения — казал князът.
Много му се искало да го облекат като военачалник, да излезе пред войските и да ги командва.
— Похвално е твоето желание — рекъл му Кибиес. — Нашият господар, султанът, е отредил тъкмо тоя час за военни упражнения. Да вървим.
Но и тоя час минал тежко, дори по-тежко от първия. Кибиес накарал княза да облече прости войнишки дрехи — желязна броня, голям бронзов шлем и обувки от медни гривни, сглобени една за друга. Той трябвало да си пъхне лявата ръка в тежък щит, да стреля с лък, чието тетиво било много твърдо, и да върти сабя, която едва държел. На няколко пъти той паднал под тежестта на своите оръжия. Другите войници му се изсмели. А Кибиес през това време се разхождал надлъж и нашир по големия площад, където ставали упражненията.
Дошло най-сетне време за обяд. Салем-Сима бил прегладнял от мъчните упражнения. Той влязъл в трапезарията. Седнал на дивана от синя коприна и поискал ястие. Донесли му чаша ориз с шафран и мед. Оризът много му се усладил, та князът поискал още една чаша.