Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Отне цяла секунда, докато го осъзнаят. Накрая лорд Чипино се ухили доволно.
— Достойна замяна за меча на Тасайо според мен. Тази част от сделката няма да е никак трудна за изпълнение, разбира се.
Кевин извика радостно, взе Мара в прегръдката си и я завъртя във въздуха.
— Можеш да си отидеш у дома — каза й с доволна усмивка. — У дома, в имението си и при Аяки.
Люджан стоеше слисан и се чешеше по брадичката, а Чипино, с присъщата му суха ирония, заключи:
— Домовете ни ще получат признание и почести от самия император за това. А лорд Десио ще дъвче камъни, като разбере. — След това, сякаш и неговите мисли се върнаха към дома, промърмори: — Исашани ще побеснее, като види колко съм отслабнал. Хайде да отидем в командната ми шатра да закусим.
13.
Преподреждане
Стражът на входа даде сигнал.
Десио от Минванаби влезе в просторната зала и подкованите му сандали зачаткаха изненадващо силно по каменния под. Докато се приближаваше към подиума, смъкна бойните ръкавици и ги хвърли на ситнещия зад него личен слуга. Макар и все още не толкова ловък интригант като баща си, нито гениален стратег като братовчед си, Десио вече се хвърляше разгорещено в задачите, които беше избягвал в началото на управлението си.
Преди Първият съветник да успее да проговори, Господарят извика:
— Вярно ли е?
Инкомо притисна до гърдите си последното донесение и кимна.
— Проклятие!
Все още разгорещен от едночасовото си упражнение с почетната гвардия, Господарят на Минванаби даде воля на гнева си, като запокити шлема си с пълно пренебрежение към пищните мебели и стъклени украшения. Слугата скочи след него, но не успя да го хване. Шлемът заподскача по лъскавия под, като за щастие пропусна всичко по-ценно, хлъзна се и накрая се натресе в отсрещната стена толкова силно, че на места лакът му се олющи.
Слугата го грабна и превит като пребито с камшик псе, се върна до господаря си.
Но Десио беше твърде настървен да порицае Първия съветник, за да ругае слугата за повредения шлем.
— Държиш доклад, дошъл с кораба преди по-малко от час, а всеки слуга и войник знае новината преди мен! — Изпъна потна ръка, като нетърпеливо избута мократа коса от очите си с другата.
Инкомо му подаде свитъка, изумен от това, че пухкавите пръсти, които помнеше у момчето, са се втвърдили от корави мазоли. Дебелият разглезен младеж, който тънеше в пиянство и разгул, се беше променил в самоуверен владетел. Десио съвсем не беше идеалният цурански воин, но все пак сега много повече приличаше на войник, отколкото някогашната карикатура.
Десио огледа началните редове с присвити очи, запрелиства страниците, още песъчливи от пустинния прах, след което отвратено запокити пачката листове настрани.
— Тасайо най-подробно признава провала си. — С побелели от гняв устни, Господарят седна тежко на възглавниците, от които предпочиташе да води дворцовите си съвети, и от устата му се изтръгна въздишка. — И нашето поражение.
Инкомо огледа зачервеното лице на господаря си и плахо се помоли наум да не поискат съвета му. След две години патово положение триумфът на Мара в спасяването на лорд Ксакатекас в Достари бе горчива изненада. До днешния доклад всяко съобщение от Тасайо показваше, че планът се изпълнява според замисъла. От близо месец Господарят на Минванаби и неговият Първи съветник бяха очаквали с нетърпение окончателната победа над Акома. Но когато челюстите на капана на Тасайо бяха изщракали, Мара отново се беше измъкнала. Нещо повече, нейната гениална контраофанзива, при това с никога невиждана в Цурануани тактика, бе постигнала първия мирен договор с пустинните хора на Цубар, които бяха плячкосвали по границите от поколения.
Десио удари с юмрук по възглавниците.
— Дъх на Туракаму, как е могъл Тасайо да се издъни така! — Махна към доклада на пода и рече: — Търговският ни агент в Джамар съобщава, че обединените войски на Ксакатекас и Акома са посрещнати там с овации! Дори намеква, че Мара може да получи почетна грамота от императора! Спечелила е съюза си. Вместо срещу двама самотни отслабени врагове сега сме изправени пред две могъщи фамилии, на ръба да се обединят, за да ни се противопоставят!
Инкомо се опита да смекчи нещата.
— Макар договорът да е забележително постижение, господарю, Чипино от Ксакатекас не е човек, който се въвлича в обвързващи ангажименти — най-малкото не и без силни мотиви и гаранции. Мара не е постигнала нищо повече от това да изпълни дълга си към империята, като е спасила войската му в пустинята. Победата й би могла да е впечатлила лорда достатъчно, за да премисли отново позицията си, но…