Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Лорд Чипино — добави тя официално, сякаш въпросът я смущаваше, — заради действията на Акома в полза на твоя дом, моля едно благодеяние: в момент по мой избор да се съгласиш гласът ти в Имперския съвет да бъде даден, както аз пожелая. Ще бъде ли това приемливо?
Лорд Чипино наведе глава, напълно доволен. Молбата беше дребна, а и момичето бе предпазливо, за да поднесе толкова скромна молба. Нареди да доведат писаря, за да се подпечата споразумението официално. И заради толкова уместната реакция на Мара добави:
— Нека се направи пълна броня за варварския роб, в цветовете на Акома, за да може да служи както се полага на своята Господарка следващия път, когато й потрябва да заложи капаните си с почетната си охрана. — Кевин се усмихна, оценил сухия цурански хумор: никога нямаше да му се разреши да носи тази броня, но щеше да си я има като трофей. После, след като въпросът с дълга бе решен така задоволително и трайно, Чипино, плесна на слугите си да поднесат храната. — Ще вечеряте тук — рече той и махна с широк жест, за да покаже, че включва и варварския роб. — Заедно ще пием чудесни вина, за да отпразнуваме поражението на враговете ни.
Мара се събуди от докосването на ръка, която енергично я разтърсваше за рамото. Превъртя се и въздъхна. Не й се ставаше.
— Събуди се — прошепна Кевин в ухото й.
Постелята беше топла и удобна. Мара се размърда неохотно. Все още уморена от предния ден, а и с главоболие от виното шаа, изпито с лорд Чипино в чест на победата, с усилие отвори натежалите си клепачи.
— Какво има?
Утринното небе — платнището на палатката беше вдигнато, за да влиза хлад, тъй като в пясъчните дюни в низините температурата не спадаше след залез-слънце, както в планините — изсветляваше. Мара примигна и се сгуши до топлото тяло на Кевин.
— Много е рано — възрази тя и го погъделичка закачливо.
— Мара — укори я нежно високият варварин. — Люджан чака с вест.
— Какво?
Мара бързо се надигна и плесна с ръце да й донесат халат. В другия край на командната шатра, като сянка пред осветеното преддверие, Люджан закрачи с дълги крачки по килима; държеше офицерския си шлем под мишница. Господарката на Акома припряно пъхна ръце в ръкавите на халата, стана и докато Кевин се суетеше с панталоните си, бързо излезе през завеската от ресни, разделяща двете помещения.
— Какво има?
Люджан се поклони.
— Господарке. Ела бързо. Идват пратеници.
Мара спря само да пъхне крака в сандалите, поднесени й от един слуга, и последва Люджан.
И щом излезе, спря толкова рязко, че Кевин, забързан след нея, я блъсна.
Но тя не му се сопна. Гледаше изненадано седмината мъже, които се спускаха към лагера. Бяха ниски, халатите им бяха обшити с мъниста от стъкло, кост и нефрит, а косите им бяха на плитки, навързани с разноцветни пискюли, но иначе облеклото им беше бозаво. На китките им имаше сини татуировки на сложни и заплетени шарки, като гривни.
— Приличат на племенни вождове — каза удивено Мара.
— И аз си помислих същото — отвърна Люджан. — Но идват сами и невъоръжени.
— Повикай лорд Чипино — заповяда Мара.
Люджан й отвърна с обичайната си хитра усмивка:
— Вече си позволих тази волност.
Доверила се на чистия инстинкт, Мара добави:
— Постовете ни да оставят оръжията. Веднага.
Люджан изгледа подозрително приближаващите се фигури, после сви рамене.
— Дано боговете да са с нас. След вчерашната измама на Тасайо вождовете нямат особена причина да ни обичат.
— Точно на това се надявам — отвърна бързо Мара и загледа намръщено как след заповедта на Люджан постовете оставят оръжията си на пясъка.
— Мислиш ли, че тези вождове идват като мирни пратеници? — попита лорд Чипино зад рамото й, гласът му все още беше дрезгав от спането.
— На това разчитам — отвърна Мара.
— А ако не са? — Изглеждаше по-скоро заинтригуван, отколкото притеснен?
Мара отвърна с усмивка:
— Ако не са, това си е техен проблем. Казах на Люджан да нареди на постовете ни да оставят оръжията. Не съм казала нищо за другите ни бойци.