Сити

— Мислиш ли, че ще клъвне?

— Надявам се. Във всеки случай слушаше много внимателно. Но кой знае дали той издава заповедите в действителност? Може би конците се дърпат от братята Рос. Те не биха позволили „Банко Оризонте“ да погълне „Декер“, дори и да гарантираме анонимността на инвеститорите.

— Макар че Франсишко би могъл да действа едностранно, ако реши, че това е най-добрият начин да защити себе си — намеси се Нелсън. — Искам да кажа, да освободи Изабел, да ви остави да погълнете „Декер“, да грабне парите си и да духне.

— Точно това се надяваме, че ще направи — каза Луиш. — Какво не бих дал, стига да можех да го предам на правосъдието.

Също и аз. В момента обаче започвах да се убеждавам, че това е слабото място на плана ми, макар и да не го бях споменал на Луиш. Франсишко нямаше да има друг изход, освен да се надява на добрата воля на Луиш да не го предава на властите, ако върне Изабел. Може би щеше да заключи, че ще е по-добре да ни принуди да намерим начин да забавим сделката и после да провалим поглъщането. Но ако „Декер“ бъдеше погълната и той не ни повярваше, защо щеше да му е да пази живота на Изабел? Нямаше вид на човек, който да си загуби съня, ако нареди да й пръснат черепа.

Шофьорът на Луиш остави работодателя си пред банката, след което върна двама ни с Нелсън в апартамента. След два часа Луиш се прибра. Всички го чакахме напрегнати.

— И така, разговарях с лорд Къртън. Той твърди, че може да разгледа предложението ни. Иска обаче в сряда да се видим лично, като осигуря присъствието и на висш представител на КБН, така че да прецени дали да ни отдели подобаващо внимание.

— И какво ще направиш? — попита Корделия.

— Трябва да отида — въздъхна Луиш. — Бих искал да остана тук и да чакам реакцията на Франсишко. В Лондон обаче мога да свърша повече работа. Най-добрият вариант сега за нас ще е да закупим „Декер“ и да убедим Франсишко, че ще унищожим всякакво доказателство за инвестициите му.

Луиш събра набързо багажа си, за да хване полета до Лондон същата вечер. Секунди преди да тръгне за летището, телефонът иззвъня. Луиш вдигна слушалката.

Зико.

Нелсън се вслуша в разговора. Следях лицата и на двамата. Те помрачняваха все повече и повече. Луиш запротестира. След секунди разговорът приключи.

— Какво каза? — попитах го в мига, в който затвори.

— Каза, че не трябва да има абсолютно никаква промяна на условията, предявени от него. Че който и да погълне „Декер“, било „Банко Оризонте“ или „Блумфийлд Уайс“, Изабел ще умре.

Сърцето ми се сгърчи.

— Каза ли кога ще я освободят?

Той поклати глава.

— Каза, че ще я държат дотогава, докато изчезне и последната заплаха за „Декер Уорд“.

— Спомена ли Франсишко?

— Не. Питах го, но Зико каза, че никога не бил чувал за него.