Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Наскоро Народна република Китай промени предишната си позиция и провъзгласи нюшу за важен елемент в борбата на китайския народ срещу потисничеството. С оглед на това правителството полага усилия за съхраняването на писмеността, в резултат от което бе открито училище за обучение по нюшу в Пууей. Именно там срещнах и интервюирах Ху Мей Юе, новата учителка, и семейството й. Тя ми разказа за своите баби и как те са я учели на нюшу.
Дори днес село Тункоу е изключително място. Архитектурата, рисунките върху къщите и руините на храма на предците свидетелстват за високото качество на живота, на който някога са се радвали обитателите му. Интересно е да се отбележи, че макар в днешно време по всички стандарти селото да се смята за бедно и затънтено, върху стените на храма фигурират имената на четирима мъже от тази област, получили най-високата чиновническа степен по времето на царстването на император Даогуан. Освен за информацията от обществените източници, бих искала да благодаря и на многобройните жители на Тункоу, които ми позволиха необезпокоявано да бродя из домовете им и отговаряха на безкрайните ми въпроси. Признателна съм и на населението на Циендзядун, за което се вярва, че е легендарното Село на хилядата семейства, известно от фолклора на националността яо и преоткрито от китайски учени през осемдесетте години на двайсети век. Там също срещнах прием, достоен за почетен гост.
Още на първия ден от завръщането ми у дома изпратих съобщение на Кати Силбър, професор в колежа „Уилямс“, която през 1988 година провежда теренно проучване върху нюшу за докторската си дисертация, за да й изкажа възхищението си от стоицизма й да прекара шест месеца в една толкова отдалечена област, лишена от физически удобства. Оттогава разговаряме по телефона и чрез електронната поща за нюшу, живота на носителките на тази писменост и Тункоу. Получих огромна помощ и от Хуей Доун Ли, която отговори на безчет мои въпроси, свързани с церемониите, езика и домашния живот. Неизмеримо съм признателна на всички тези хора за споделеното познание, откритостта и ентусиазма им.
Дълбоко съм задължена на изследванията на още няколко учени и журналисти, писали по темата нюшу: Уилям Чиан, Хенри Чу, Ху Сяошън, Лин-лий Лий, Фей Уън Лиу, Лиу Шоухуа, Ан Макларън, Ори Ендо, Норман Смит, Уей Лимин и Лимин Джао. Нюшу се изгражда основно върху установени фрази и образи, като например „викът на феникса“, „двойка мандаринки“, „небесни духове са събрали двете ни“, а аз на свой ред съм се осланяла на преводите на тези формули. Но тъй като моето произведение е роман, не съм използвала обичайната петсрична и седемсрична римна схема, използвана в писмата, песните и разказите, създавани на нюшу.
Към литературата за Китай, националността яо, китайските жени и бинтоването бих искала да отбележа работите на Патриша Бъкли Ебри, Бенджамин А. Елман, Сюзън Грийнхалдж, Бевърли Джаксън, Дороти Коу, Ралф А. Литзингър и Сюзън Ман. Най-накрая бих искала да спомена силно емоционалния документален филм на Юецин Ян „Нюшу: тайният език на жените в Китай“, който ми помогна да осъзная факта, че много жени в окръг Дзянюн продължават да страдат от последиците от уговорените бракове без любов. Споменатите автори предлагат своите солидно обосновани възгледи и заключения, но ви моля да не забравяте, че „Снежно цвете и тайното ветрило“ е художествена творба. Книгата не претендира за изчерпателност по темата нюшу и не се стреми да тълкува дълбоките нюанси на тази писменост и културата, свързана с нея. Романът ми по-скоро представлява един разказ, пречупен през гласа на собственото ми сърце, опита ми и изследвания материал. Иначе казано, всички неточности са по моя вина.
Боб Луумис, моят редактор от „Рандъм хаус“, за пореден път се показа като търпелив, проницателен и усърден професионалист. Стиловият редактор Бенджамин Драйър ми даде някои много полезни съвети още в началната фаза на писането, за което съм му много признателна. Благодаря на Винсънт Ла Скала и Джанет Бейкър, които също помогнаха за „износването“ на книгата. Никое мое произведение не би видяло бял свят без моя агент Санди Дийкстра. Тя показа непоколебима вяра в мен. Прекрасно е да се работи и с всички служители в офиса й, особено с Бабет Спар, която се грижи за авторските права за чужбина и стана първият читател на ръкописа.