Потайно острие
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-262-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Потайно острие». Краткое содержание книги:
Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо — търсенето на собствения им път.
Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!
— Вече може да пътува — уверено заяви Баелтимазифас. — А сега тръгвайте. Приятелят ви е в смъртна опасност. По всичко личи, че избухливият му нрав е ядосал фермерите и те се канят да го обесят. Все още имате време да го спасите, защото селяните смятат да изчакат завръщането на своя старейшина, но трябва да побързате.
Дризт кимна и откачи кесийката си от колана на Риджис.
— Ще дойдеш ли с нас? — попиша той и заедно с преобразения Рай’ги слезе на брега при Кадърли, докато Кати-Бри, Бруенор, полуръстът и четирите джуджета подготвяха лодката за път.
— Не — отвърна допелгангерът, имитирайки до съвършенство гласа на свещеника, благодарение на Друзил, от когото наистина бе научил много. — Няма да ви трябвам, а имам и други, не по-малко належащи задачи.
Дризт отново кимна и му подаде кесийката:
— Бъди предпазлив — предупреди го той. — Има способността да си привлича съюзници.
— Само след няколко минути ще си бъда обратно във „Възвисяване на вярата“.
Тази странна забележка накара елфа да повдигне вежди — та нали Кадърли току-що беше казал, че ще му трябва цял ден, за да задейства магията за подобно придвижване?
— Повторно заклинание — побърза да се намеси Рай’ги, виждайки недоумението на Дризт. — Обратно в храма може да ни отведе, но не и на друго място.
— Хайде, елфе! — провикна се Бруенор. — Момчето ми чака!
— Върви! — мнимият Кадърли взе кесийката, която Дризт му подаваше, после сложи ръка върху рамото му, завъртя го към реката и лекичко го побутна. — Върви още сега. Нямате нито миг за губене.
В подсъзнанието на елфа забиха предупредителни камбани, но той просто нямаше време да спре и да се вслуша в онова, което му нашепваха. Бъмпо и останалите вече обръщаха лодката и всеки миг щяха да потеглят. С един ловък скок Дризт се озова при тях, а когато се обърна, видя Кадърли да му маха усмихнат. Междувременно, другарят му беше подхванал нова магия и още преди „Тинолок“ да се бе отдалечил кой знае колко, двамата свещеници се бяха изпарили.
— Защо проклетият му глупак не отведе поне един от нас при момчето? — попита Бруенор.
— Защо наистина? — отвърна Дризт, докато се взираше в пустия бряг, чудейки се.
Чудейки се.
Рано на другата сутрин лодката хвърли котва на около двеста-триста метра преди Йогервил и четиримата приятели, в това число и Риджис, който вече се чувстваше много по-добре, слязоха на брега.
Бяха се разбрали джуджетата да останат на борда, Бруенор, Риджис и Кати-Бри да отидат да говорят със селяните, а Дризт да заобиколи поселището, за да проучи местността.
Тримата бяха посрещнати от дружелюбни фермери, чиито широки усмивки отстъпиха място на искрено недоумение при споменаването на Уолфгар.
— Нима мислите, че ще забравим някой с таквоз описание? — изкиска се една старица и приятелите я изгледаха разтревожено.
— Донат е объркал града! — тежко въздъхна Бруенор.
Тревожните мисли не даваха мира на Дризт. Кадърли очевидно бе използвал магия, за да дойде при тях, но ако Уолфгар наистина се намираше в такава опасност, защо свещеникът не бе отишъл първо при него? Разбира се, причината може да бе тежкото състояние на Риджис, което правеше присъствието му по-необходимо на борда на „Тинолок“, отколкото тук. Но защо тогава двамата свещеници просто не се бяха разделили? И този път логично обяснение имаше — може би двамата имаха само едно заклинание, което да ги пренесе толкова бързо, и са били принудени да избират. Въпреки това, нещо продължаваше да гложди елфа.
Ами да, осъзна той миг по-късно. Защо изобщо Кадърли бе издирвал Уолфгар, човек, когото никога не бе виждал, и за когото надали бе чувал повече от няколко думи?
— Просто щастливо стечение на обстоятелствата — каза си Дризт, опитвайки се да намери логика в действията на свещеника — може би докато се беше опитвал да открие него, Кадърли бе видял Уолфгар недалеч от лодката им?
Да, добрият късмет ще да му бе показал къде се намира варваринът.
Вярно, и това обяснение накуцваше, но елфът се надяваше Уолфгар да им помогне да си изяснят всичко, когато го спасят. С такива мисли в главата, Дризт сви зад възвишението, което се издигаше от южната страна на селцето, далеч от тримата си приятели и изненадващата реакция на фермерите, които очевидно нямаха никаква представа кой е този Уолфгар.
Ала той нямаше нужда да става свидетел на разговора им — всичко му се изясни в мига, в който остави хълма зад гърба си и видя лъчите на утринното слънце да обливат висока кристална кула.