Огнена

В деня, когато хирурзите отстраниха пръстите на Файър, Бриган беше на север. В лечебницата Хана стискаше силно здравата китка на Файър и бърбореше главозамайващо, Наш пък държеше ръката на Хана и малко дръзко протегна другата си длан към Мила, която го изгледа със смразяващ поглед. С големите си очи и големия си корем, със сиянието си на човек с прелестна тайна, тя явно притежаваше любопитната Дарба да привлича обичта на мъже с много по-високо положение от нейното. И все пак беше научила нещо от последния. Беше разбрала какво е благоприличие, нещо почти равносилно на твърдението, че смята да се доверява единствено на себе си. И то до степен да не се смущава да се държи грубо с краля, когато той си го проси.

Гаран влезе в последния момент, седна и през цялото време говори с Мила, Наш и Хана за плановете си за сватбата. Файър знаеше, че е опит да я разсее. Благодари му за любезността и се постара да се разсее.

Операцията не беше приятна. Лекарствата си ги биваше, но отнемаха само болката, не и усещането, че някой краде пръстите от ръката й, а по-късно, когато действието на опиатите отмина, болката я пронизваше страховито.

После, след дни и седмици, болката започна да заглъхва. Издебваше моменти и в присъствието на охраната си се бореше с цигулката. С удивление установи колко бързо борбата започва да се превръща в нещо по-обнадеждаващо. Променената й ръка не можеше да прави всичко както преди, ала все още бе способна да твори музика.

Дните й бяха пълни. А краят на войната не прекрати предателствата и беззаконието, особено в далечните райони на кралството, където много неща се случваха незабелязано. Клара и Гаран често й възлагаха шпионски задачи. Разговаряше с хората, с които й поръчваха, но предпочиташе да работи в лечебницата на двореца, а още по-добре — в болниците на града, където идваха всякакви хора с всякакви нужди. Да, някои от тях не искаха да имат нищо общо с нея дори по обичайния начин, още повече хора държаха на нея прекалено, но всички до един придаваха огромно значение на ролята й за спасяването на краля. Обсъждаха го, все едно е само нейно дело и Наш няма нищо общо, както и най-добрите хирурзи в кралството, а когато тя се опитваше да отклони хвалебствията им, те се захващаха за това как Файър изкопчила военната стратегия на лорд Майдог от лорд Джентиан и осигурила победата на Делс. Файър нямаше представа откъде тръгват тези слухове, но изглежда бе невъзможно да бъдат спрени. Затова спокойно се движеше сред настроенията им, издигаше прегради срещу тяхното възхищение, помагаше им при възможност и научаваше смайващи подробности за хирургията.

— Днес — оповести тя победоносно на Гаран и на Клара — дойде една жена, изпуснала касапски сатър върху крака си. Беше си отсякла единия пръст. Хирурзите го пришиха. Как ви се струва? Почти съм склонна да повярвам, че с лекарствата и с инструментите си ще могат да зашият и крак. Трябва да отпуснем повече пари на болниците. Трябва да обучим повече хирурзи и да построим болници из цялото кралство. Трябва да построим училища!