Огнена

— Е, какво е споразумението? — попита Бриган. — Говори направо.

Стоманените очи на Майдог отново се насочиха към Файър.

— Предайте ни чудовището и ние ще се оттеглим от позициите си — обяви той.

Това е лъжа — предаде мислено Файър на Бриган. — Току-що го измисли. Иска ме, със сигурност ще ме вземе, ако му предложиш, но не затова сме тук.

„А за какво? Усещаш ли нещо необичайно в позициите на армията му? А в охраната зад него?“

Файър стисна Муса още по-силно с полумъртвата си ръка и се облегна още по-тежко върху Нийл. Не знам. Армията му изглежда готова за нападение. Но не мога да проникна в съзнанието на Мургда, затова не съм сигурна. Охраната му няма намерение да напада, ако ти или Наш не понечите първи. Не мога да разбера какво не е наред тук, Бриган, но нещо определено не е наред. Усещам го. Сложи край, преди да разберем какво.

— Няма да стане — отсече Бриган. — Дамата не е разменна монета. Заповядай на стрелците си да свалят лъковете. Срещата приключи.

Майдог лукаво изви вежди и кимна:

— Свалете лъковете — нареди той на охраната си и докато те изпълняваха заповедта, в цялото тяло на Файър нахлу паника заради тъй явното им покорство. Нещо никак не беше наред. Бриган протегна ръка настрани, за да освободи собствените си стрелци, и внезапно Файър изпищя от болката, която я разкъса, но чиято причина й бе неизвестна. Писъкът отекна зловещо и самотно, а един от стрелците на Бриган пусна стрела в гърба на Наш.

Пандемониум. Стрелецът предател бе повален от другарите си, а втората му стрела, несъмнено предназначена за Бриган, отлетя настрани и улучи един от пазачите на Майдог. Бриган се въртеше неистово между Майдог и зет му, а острието на меча му сякаш гореше на сутрешното слънце. На всички посоки се разлетяха стрели. Майдог и зет му се строполиха мъртви на земята. И после армията… Файър неволно бе призовала армията и ето и тя връхлетя буреносно.

В последвалия хаос най-сетне всичко се изясни, съсредоточи се в заострения връх на една-единствена цел. Файър се свлече на земята и запълзя по скалата към мястото, където Наш лежеше на една страна изглежда в предсмъртна агония, защото стрелата беше заседнала сериозно и надълбоко. Тя легна до него. Докосна лицето му с ранената си ръка. Наш, ти няма да умреш. Няма да го допусна. Чуваш ли ме? Виждаш ли ме?

Тъмните му очи се взряха в нея почти несъзнателно и той почти я видя. Бриган се строполи на земята до тях, стисна Наш за косата, започна да го целува по челото, давейки се от сълзи. Появиха се облечени в зелено лечители и коленичиха зад гърба на Наш.

Файър стисна Бриган за рамото и се взря в лицето му — очите му бяха празни от шок и скръб. Разтърси го, за да я види. Върви и поведи това сражение, Бриган. Тръгвай. Трябва да спечелим войната.