Епидемия в рая [bg]

— Слушал съм тези слогани още когато бях ученик — смръщи се Вартоломей. — Както и да е, нека си стоят. И какъв е рейтингът на Гласа?

Всички замълчаха. Чу се как някой нервно преглътна.

— Незадоволителен — закашля се същият ангел, който седеше най-близо до него.

— Да не е паднал? — развълнува се Вартоломей. — Да, това не е добре. Дали да не покажем на праведниците нашата грижа за тях? Нали по плажовете има колкото щеш палми с банани и фурми… Сигурно трябва да посадим рамбутани и манго, та предлаганият избор на райски плодове да стане по-голям. Нали си спомняте, че ако не бяхме подобрили това направление, праведниците и досега щяха да се хранят само с ябълки.

— Не, за щастие рейтингът му не е паднал — успокои го ангелът. — Но и не се е повишил! Колкото и да се мъчим, все си остава на ниво 100 процента.

Вартоломей забели очи към тавана.

— Ти идиот ли си? — попита нежно.

— Да — отвърна незабавно ангелът, тъй като не намери душевни сили да се противопостави на новия, неизвестен и точно затова опасен началник.

— Личи си — продължи да витийства Вартоломей. — Как е възможно физически да повишиш един рейтинг повече от СТО ПРОЦЕНТА? Ако ще да пукнеш, той пак няма да е в състояние да се покачи дори и с една стотна! Вие тук с акъла си ли сте, момчета?

— Но ние се стараем — пребледня ангелът. — Най-важното е да се стремиш към най-доброто, нали така? Креативът и колегиалната солидарност помагат да се постигне невъзможното. През последните хиляда години ние винаги се нагърбваме с по-големи отговорности, за да повишим рейтинга на Гласа до двеста процента. Дори получавахме награди.